И Аспарух не мислеше нито за Светилището на Конника, нито за трите съкровища на конниците. Както семена падат в земята и се скриват, та никой не ги вижда и дори съвсем ги забравя, тъй споменът за Светилището се спотаи в душата на Аспарух. Но само глупак чака семена да поникнат на другия ден. Тези семена чакаха деня да покълнат и да избуят, и не се знаеше какво ще изникне от семената и дали няма да изникнат едно в друго цвете и бурен, както в сърцето на славянина. А сега спомените спяха като семена под земята и под снега.
Защото една нощ Аспарух сънува, че е дошла зима и над степта вали сняг. Безшумно и безспирно снегът падаше и покриваше цялата степ, та погълна всеки звук и скри всеки цвят. И Аспарух вървеше самотен през снежната степ, а снегът беше мек и пухкав. Мечът му се откачи и снегът го погълна. Поясът му се откачи и снегът го погълна. И Аспарух знаеше, че ако се отпусне и седне в снега, все тъй безшумно и равнодушно снегът ще го покрие и ще остане само бялата безкрайна степ. Или не валеше сняг, а валеше пепел?
Когато се събуди, на Аспарух се стори, че продължава да живее и да върви през тази бяла, глуха и безкрайна пустиня.
И Аспарух не забелязваше, че крачи с все по-къси и сякаш колебливи крачки. Не усещаше, че преди да се качи на седлото, два-три пъти се повдига на стремето. Той сещаше умора и се движеше в просъница, но приемаше тази умора и немощ като баща си Кубрат — сякаш беше неизбежна и пратена от боговете.
19.
Аспарух не беше виждал как змия гълта жаба. Не беше виждал, че макар наполовина да стърчи от змийските челюсти, жабата дори не рита, а само жално пищи. Или дори и не пищи.
Но жрецът беше видял много и сега виждаше всичко. И той видя как Аспарух бавно се превръща в Кубрат — и понякога му се струваше, че косата на Аспарух белее.
И жрецът отиде при Кубрат. След пладне беше, грееше ниско слънце и поток лъчи нахлуваше като слънчев вятър през отворения прозорец. На жреца се стори, че този невидим вятър притиска козината върху зверските кожи, та я кара да ляга като степна трева под вятър. И му се стори, че светлината мете и лъска плочите по каменния под и дори обветря Кубратовото лице, сякаш Кубрат имаше коси, които се вееха и дърпаха назад. А беше светло — до болка в очите, и багрите бледнееха, посипани със светъл прах. И жрецът видя, че Кубрат носеше черна превръзка върху очите си, сякаш се страхуваше да не ослепее.
Жрецът седна срещу Кубрат — и двамата седяха с лице срещу слънцето. И жрецът също притвори очи.
Тогава Кубрат каза:
— Накарах Аспарух да ми каже какво вижда навън в степта. И знаеш ли — той ми каза, че над степта вали сняг и цялата степ е бяла. Наистина, слънцето гори така през ясен зимен ден, когато снегът връща светлината.
А жрецът въздъхна и каза:
— Кубрате, посадих степно цвете в гърне. Когато укрепна, откъртих от него вейка, поставих я в извор и вейката пусна корени. Посадих и второто цвете в гърне. Така двете цветя от един корен растяха едно до друго.
Кубрат попита, вдигнал лице към слънцето, сякаш гледаше под черната превръзка:
— Къде е Аспарух? Знаеш ли?
Жрецът каза:
— Спрях да поливам цветята. И земята се напука, стеблата клюмнаха и цветята тръгнаха да умират. Тогава полях с изворна вода само едното цвете. То живна, изправи се и се отърси от смъртната дрямка. А знаеш ли какво стана с второто цвете?
Кубрат каза:
— Другото цвете се изправи, макар да не беше взело ни капка вода. И макар пръстта в неговото гърне да бе останала все суха и напукана, цветето оживя. Когато бях дете, жреците ми показваха такива цветя, защото искаха да ми покажат, че невидими нишки свързват живите същества под небето на Тангра.
Жрецът каза:
— Ти си едното цвете, другото е Аспарух. Ти убиваш сина си.
Кубрат замълча. После бавно смъкна превръзката на очите си и погледна жреца. А очите му бяха светли и прозрачни от слънчевия вятър. И Кубрат каза:
— Ще ме разбереш ли? Ти нямаш син.
Жрецът каза:
— Твоето отчаяние залива и дави Аспарух.
Кубрат повтори и каза:
— Ще ме разбереш ли?
Жрецът стана, протегна два пъти единствената си ръка и затвори двата капака на прозореца. Но между дъските светнаха издайнически пукнатини и нарязаха със светли черти двамата старци. Жрецът седна и каза: