— Искам.
Ак Йола каза:
— Качи се на коня ми и върви при майка си Акага. После слез направо на юг. Аз ще сляза с хората по Дон, с ладии. Ще те чакам на един преход до устието на Дон, при гората на изгорелите от гръм дъбове.
И Аспарух не можеше да проговори. А беше мислил цяла нощ, че единственият човек, при когото може да отиде сега и да изплаче мъката си — а може би и да получи лек за нея, това е майка Акага.
Ак Йола каза още:
— Родът Акага е край реката на Бялата онагра.
И даде на Аспарух, освен своя кон, още две бели кобили, дъщери на Азман. И едната се казваше Серах, а другата се казваше Такучи. Те не можеха да летят като майка си, но навярно нямаше много коне, които биха могли да ги стигнат. А майка им Азман беше вече стара, нямаше защо да се гледат зъбите й, защото още като я погледне човек, виждаше как челюстите й се изострят и събират като човка на птица. А така става с челюстите на кон след двадесетата му година. Преди да се разделят, Ак Йола отведе Аспарух настрани и му каза:
— Ако искаш да разбереш как птицата лети над степта, помилвай коня ми между ушите и му кажи: „Индра“.
И те се разделиха.
23.
Когато Аспарух наближи рекичката на Бялата онагра — и дори му се стори, че вижда в далечината тъмната ивица на върбите и на тополите край водата, той видя вдясно върху стражевата могила трима конници. Те бяха обърнали главите на конете си и лицата си към Аспарух, та той ги виждаше, очертани като стълбове на синьото небе. И тъй като стояха далеч, не се различаваха коне и ездачи, а сякаш на могилата се изправяха трима великани. Аспарух обърна към тях коня си.
И Аспарух се изкачи по склона на могилата и спря коня си пред тримата конници. Те бяха оногури върху алени коне и в косите си имаха оплетени по три паунови пера, които им даваха право да се докосват до олтари. А бяха и много красиви мъже, та Аспарух разбра, че са от хората на майка Акага. Те го изчакаха да спре пред тях и тогава мъжът в средата вдигна и двете си разтворени длани срещу Аспарух, за да го приветства. И мъжът каза:
— Братко, нероден от майка ми, нашата майка Акага каза да ти кажем, че ти трябва да започнеш своята песен.
И Аспарух усети болка в сърцето си и попита:
— Братко, не каза ли още нещо майка Акага?
Мъжът каза:
— Каза още да прибавяш всяка година по един ред на песента си.
Аспарух попита:
— Не каза ли още нещо майка Акага?
Мъжът отговори.
— Нищо.
Аспарух попита:
— Братко, къде е майка Акага?
Мъжът отговори:
— Майка Акага се е усамотила, за да говори с духовете на мъртвите. Никой не може да отиде при нея. Нито дори ти.
А майка Акага понякога се скриваше някъде в степта — край река, в гора или при скали, та от новолуние до новолуние не вкусваше храна и чакаше видения. И наоколо в широк пръстен пазеха хората от рода Акага.
Аспарух наведе глава, та обърна коня си. И майка Акага отказваше да го види и така трябваше да бъде. Тъй с наведена глава Аспарух яздеше цял ден и като легна в тревата — ето, не можа да заспи цяла нощ.
А на сутринта слезе от седлото и започна да тича. Не тичаше край кобилата на Ак Йола, защото не можеше да влезе в крачките й, тичаше край Такучи. Искаше да се измори до смърт, докато рухне на земята.
И Аспарух тичаше през степта, заловен с лявата си ръка за кожата върху гърба на коня. Тичаше равномерно, с вълча стъпка; и докато се държеше с лявата ръка, оставяше тежестта на тялото му да падне върху десния крак. А умората започна да свива най-напред мишците му под кръста и отпред на бедрата, сякаш някой неумолимо стягаше с широк пояс корема му. След това гърдите му се разшириха и Аспарух започна дълбоко да вдъхва и с охкане да изтласква дъха от устата си. И сърцето му се изкачи в гърлото, после в главата му и пред очите му стана светло. А степта се разтопи в блясъци пред него. И като мислеше, че се задушава, та искаше да се отпусне и да остави коня да го влачи като труп, Аспарух видя, че степта се избистри и усети, че дъхът му се връща и сърцето му бие равномерно. Само десният му крак се схващаше, та Аспарух, без да спира коня, се преметна от другата му страна и започна да тича, хванат за коня с дясната ръка и с тежест върху левия крак.
А разширените му огромни гърди вдъхваха три пъти повече ухания на степта и разширените му зеници поглъщаха три пъти повече светлина; и топлият вятър се увиваше около влажното му тяло и около измъченото му лице. И Аспарух си спомни, че когато беше юноша и почнеше да мечтае, той тичаше срещу вятъра, за да го опияни песента на вятъра и песента на собствената му кръв. Досега усещаше само болката от отказа на майка Акага да го види, сега си спомни, че тя иска от него той да започне своята песен.