Телмакин обаче не реагира на цялото внимание — вървеше право напред, докато не стигна дърво, по-огромно от останалите. Приличаше на гигантска бяла кула, тъй като кората му беше с изумителния цвят на снега, а вместо праг имаше огромна хралупа. До нея стоеше елфически рицар — висок и красив, със странна коса, носеща зеления цвят на листата по околните дървета. Доспехите му сияеха като отблясъците на слънчевите лъчи, играещи по течението на бърза река, а около дългите му ръце и крака се увиваха красиви лиани.
Елфическият рицар се поклони дълбоко и заговори на елфически така, че само Алтиарин го разбра:
— Добре си дошъл, велики Телмакине, господарю на слънчевия изгрев, говорителю на нашата Майка, най-мъдър измежду елфите в Леса, освен може би самия Крал, който, уви, остана и днес безмълвен.
— Мигар няма промяна в състоянието му? — попита Телмакин с тон, от който на Алтиарин стана ясно, че се извършва ритуал, а не се задава истински въпрос.
— За жалост, Белия крал продължава своя сън, в който ни закриля от черните кроежи в Града на Странните Удоволствия.
И погледът на красивия рицар се спря на Алтиарин, а хубавото му лице се изкриви от печал.
— Ала какво виждат очите ми! — извика той. — Нима един от омразните ни братовчеди е стъпил тук?
— Не кой да е, а самият Алтиарин, черният пълководец на Иррхас-Аббат, който погуби моята щерка и твоя годеница, красивата Инувиел.
Елфическият рицар отклони очи настрани и Алтиарин видя как по бузите му се стичат сълзи. Сърцето му се сви.
— Защо е дошъл? — попита той.
— Той е спътник на Римиел, злокобния вампирски крал от вековете на човешките войнѝ, съюзника на вълка — отговори Телмакин.
— Нима цялото зло се е събрало в нашата гора? — попита горестно младия рицар. — Римиел беше оня, погубил вашия брат, храбрия Леандър, не е ли тъй?
— Така е — кимна Телмакин, — ала да не скърбим за миналото, скъпи ми Камарай. Гостите са дошли с чудновата история. Твърдят, че носят яйце от оногова, що мъти зло в Хаоса, всемирния Кракен, мрака на нищото. Дошъл съм да поискам среща с Белия двор, нека преценят доколко истинска е тая история и какво е редно да сторим с тези престъпници и техните придружителки.
Телмакин погледна към Лерта и Алтира.
— Смърт заслужават — заради злото, което са сторили на елфите — отвърна рицарят, наречен Камарай.
— Само придворните на Краля могат да решат това — отговори твърдо Телмакин. — Не се поддавай на жаждата за мъст, Камарай. Инувиел не би го искала.
Младият елф наведе глава.
— Прав сте, свещенослужителю. Простете. Сега ще свикам аристократите.
И той влезе в хралупата.
Телмакин се обърна към пленниците си. Погледът на потъналите му в мъгли очи бе неразгадаем.
— Искам да кажа, че съжалявам — каза Алтиарин на елфически, — ужасно съжалявам. Правете с мен каквото искате, но не наранявайте приятелите ми. Моля ви!
— Един от вашите приятели е сторил зло, не по-малко от вашето — вдигна ръка Телмакин, — ала не е в моя власт да реша съдбата ви. Последвайте ме!
И свещенослужителят се обърна към хралупата и влезе в нея, а Алтиарин и спътниците му нямаха що да сторят, освен да го последват.
— Какво става? — попита Лерта.
Алтиарин преразказа разговора между Телмакин и Камарай. Римиел прехапа устни.
— Трябва да ги убедим да пуснат Тира и Лерта — каза той. — Ние заслужаваме участта си, каквото и да стане с нас.
— Не! — поклати глава момичето. — Ако мислиш, че ще те оставя след всичко преживяно, грешиш. Каквото стане с теб, ще стане и с мен. Съдбите ни са преплетени.
— Тихо, Алтира — каза Алтиарин.
— Не и този път, татко — отсече Алтира.
— Наредете на девойката да пази тишина — обърна се към черния елф Телмакин. — Тук е домът на нашия владетел, Белия крал, който вече десетилетие се бори в сънищата си с козните на вашите зли жреци и дори не е ставал от трона си. Затуй не той, а благородниците му ще решат каква да е съдбата ви, а това дърво е и техен дом. Уважавайте го и не крещете.
Алтиарин сведе глава.
Вървяха по стълби, които бяха вдълбани в самото дърво, докато не стигнаха просторна зала с прозорци, от които се виждаше долината под тях — красива и величествена, безкрайно различна от мрачния роден град на Алтиарин.