Това стъписа Алтиарин, който отвори уста, без да знае какво да каже.
— Какво каза? — попита дъщеря му, но черният елф поклати глава. Възможно ли бе да съществува такова благородство! Това, което бе чул, излизаше отвъд представите му. Годеницата на този млад рицар бе загинала от неговата ръка, а именно той молеше за помилването му!
Някои от елфите закимаха одобрително, но лорд Рисафай каза:
— Хубаво, ала е видно, че тази жена обича черния елф. Може съзнанието ѝ да е замъглено от копнежа по него, а може и самата тя да е съучастник на някои от деянията му и да лъже. Знайно е, че на обитателите на Иррхас-Аббат не може да се има доверие; смущаващо е и твърдението ѝ, че немъртвият кръвосмучещ също е минал на страната на светлината.
— Та той ходи в светлината — намеси се Алтира.
— За което сте отговорна вие — прекъсна я Рисафай, а момичето млъкна под тежкия му поглед.
— Чичо — рече Камарай на елфически, — видно е, че тези хора не лъжат.
— Или го правят изкусно — отвърна Рисафай на същия език.
— Не лъжем — каза Алтиарин, — но приемам присъдата си, каквато и да е тя. Само пуснете тях, те са невинни.
— Спътникът ти Римиел не е невинен — възрази белокосият.
— Имам предложение — намеси се тогава Телмакин и всички се обърнаха към него.
Свещенослужителят надигна глава. Вече бе тъмно и залата бе осветявана само от странни мъхове, които излъчваха мека, бледа светлина. На нейния фон той изглеждаше като призрак.
— Историята, която разказа лечителката, несъмнено е трогателна, както каза моят скъп приятел Камарай. Ала стои въпросът дали е вярна, както предвидливо отговори лорд Рисафай. Ние не можем да знаем това.
Камарай отвори уста да възрази нещо, но Телмакин вдигна лявата си ръка и рицарят замълча.
— Ние не можем да знаем това — повтори той, — ала Всемайката може. Тези хора искат да идат до Водопада на Зората, нашата най-голяма светиня. Нека това да стане.
Елфите в залата се разшумяха.
— Искаш прекалено много, Телмакин — предупреди лорд Рисафай.
— Моля да бъда изслушан, владетелю — продължи жрецът. — Знайно е, че Водопадът е свято място и там истината ще стане ясна. Нека престъпниците бъдат пуснати в ладия по него. Ако душата им е чиста, Всемайката ще ги пощади. Нали така казват легендите. Ако ли пък не — ще погинат заедно с нещото от камъка, който носят. Така злото ще бъде изчистено от Леса.
Останалите елфи занемяха. Накрая Камарай каза:
— Това са легенди от времената, в които най-древните от нас са били още деца, свещенослужителю Телмакин. Водопадът на Зората е неудържима стихия. Пуснем ли четиримата по него, просто ги обричаме на смърт. Дори вампирът няма да издържи под тежестта на водата.
— Мигар нямаш вяра, млади рицарю? — попита Телмакин и зеленокосият елф млъкна, посрамен. Свещенослужителят погледна лорд Рисафай, който бе подпрял брадичката си с ръка, замислен.
— Мисля като момчето — накрая каза благородникът, — но не виждам друго решение. Не мога да осъдя невинни, нямам право да пусна виновни. Нека Всемайката отсъди какво ще се случи с тях.
— Мъдро решение, лорд Рисафай — каза Телмакин и се обърна към Алтиарин със скръбно изражение.
— Вече стана късно, а за вас е време да се наспите. Утре по обяд ще тръгнем към Водопада на Зората. Там нашата Майка ще реши съдбата ви.
Глава XX
Отведоха ги от бялото дърво на благородниците до друго — по-малко, кафяво. Там щеше да бъде техният затвор. Когато влязоха, видяха, че и то е удобно и елфите на светлината се отнасяха добре дори с ония, които обричаха на смърт.
Телмакин влезе с тях в помещението, след което хлопна дървената врата, прикачена към хралупата, и се обърна към Алтиарин и приятелите му.
— Надявам се разбирате, че всеки опит за бягство е безсмислен — каза той.
Черният елф знаеше това и без да му го казват. Елфите на светлината бяха учтиви, ала не и глупави. Навсякъде имаше лъконосци и рицари, които да се справят с тях, ако опитат да се измъкнат.
— Няма да бягам — каза Алтиарин, — приемам съдбата си. Заслужавам го заради смъртта на дъщеря ви. Трябва обаче да пуснете тях — и той посочи приятелите си.
— Не, Алти — намеси се Римиел, — нека бъда аз. Аз съм немъртвият без надежда за изкупление. Нека си отида със зеления камък. Вие сте тези, които трябва да живеете.
Вампирът се обърна към Телмакин.
— Помилвайте ги, свещенослужителю! Нека аз понеса вината за кончината на вашия брат, но и на вашата дъщеря! Те са добри хора, някой с вашата мъдрост не може да не го разбира!