— Разбирам много повече, отколкото подозираш, мили ми Римиел — усмихна се Телмакин. Мъглата в очите му се разпръсна, за да разкрие абсолютна чернота. А изящният му кристален жезъл заблестя със злокобна червеникава енергия.
Вампирът отвори уста.
— Какво…
— О, богове — прошепна обаче Алтиарин, — о, мили богове. Не и тук.
Телмакин се изсмя.
— Какво става, скъпи? — попита Лерта.
— И стига сте ми се извинявали за смъртта на Инувиел и Леандър — не ѝ обърна внимание свещенослужителят, — наистина сърцето ми бе разбито, когато разбрах, че глупавият ми малък брат е загинал — и Телмакин погледна Римиел. — Но днес знам, че така е трябвало да стане. Леандър бе слаб и наивен, изправи се срещу теб, без да е готов за това. Смъртта му ме научи колко голяма е цената на глупостта. Научи ме къде е истинската сила.
— За какво говори той, татко? — попита и Алтира.
— Ти си жрец на Рамакар — каза обаче Алтиарин вместо отговор, — но как е възможно?
— Всичко е възможно, лорд Алтиарин — изръмжа Телмакин, — когато са замесени Сталкерите на Мрака и великият бог Рамакар. Когато, болен от скръб за брат си, помолих другите елфи за отмъщение, за войни, с които да проследя и смачкам тази пиявица… — той посочи Римиел с показалец — ми бе отговорено, че не бива да отдавам сърцето си на мъстта и всички останали дрънканици, на които ни учат Всемайката и Томан. И тогава обърнах сърцето си към Рамакар. О, да, Алтиарин, прегърнах бога на войната. Нямаш представа какво ми показа той…
И Телмакин се усмихна като безумец.
— Станах неговите уши и очи в светая светих на враговете му, докато продължавах да правя това, което се очаква от един добър свещенослужител на Всемайката. В това време с останалите станаха нещастия, организирани от мен, разбира се. Срещнаха чудовищни врагове или се разболяха. Така стигнах върха. Отне ми десетилетия, но не бързах заникъде. Започнах бавно да тровя вярата във Всемайката така, както преди мен са направили с религията на еднодневките, между другото. Да отслабвам устоите на учението ѝ, да размивам басните за милост и състрадание с ученията на моя бог за сила и възмездие…
— С каква цел? — попита Лерта, а гласът ѝ бе пълен с горчивина. — В какъв свят ще живеем, ако вие успеете?
— В силен свят — отговори рязко Телмакин, — такъв, какъвто трябва да бъде един свят. Но да не се отплесвам. Плановете ми вървяха отлично, дори скъпата ми съпруга не знаеше какво правя. Само дъщеря ми Инувиел заподозря нещо. Тя бе доста умна, а след като майка ѝ внезапно почина, покосена от ухапване на отровна змия, започна открито да се съмнява в мен, да оспорва решенията ми. Тогава моите приятели от Иррхас-Аббат изпратиха отряд срещу джуджетата и моята дъщеря като пълна глупачка отиде да ги защити. И ти свърши моята работа, Алтиарин. Дори не се наложи моят приятел лорд Агамон да се намеси.
Лицето на свещенослужителя се изкриви в демонична гримаса.
— Ти си чудовище — прошепна черният елф, без да може да осъзнае напълно какво чува.
— Глупости — махна с ръка Телмакин, — просто следвам заръките на моя бог. Както той се е отказал от майка си и брат си, така и аз мога да плюя на дъщеря си. Тогава дойде твоят ред, Алтиарин. Ти предаде черните елфи и им направи големи пакости. Уби някои от най-кадърните им жреци. Уби Лихваря. Такива неща не се прощават и храмът на Рамакар ти издаде смъртна присъда, когато получихме откровение. Ние всички, които се кланяме на Бога на Войната. В съня ни се яви Сталкер на Мрака, ангел на черното възмездие, който предупреди, че древният враг, Всемирният Кракен отново се размърдва и че ти си един от онези, които ще се изправят срещу него. Затова не можехме да те убием, а бяхме принудени да чакаме, година след година. Но най-после търпението ни бе възнаградено. Когато Пилигримите на Черното Начало се раздвижиха (отците от Манастира на Озарението бяха така добри да ме уведомят за това), разбрах за каква битка иде реч. Предупредих началниците си от Иррхас-Аббат, те обаче ми дадоха инструкции да не се намесвам, да чакам, да имам вяра в нашия бог. Така и сторих. И наистина, ти не се провали, лорд Алтиарин. Заедно с приятелчето си Римиел и двете вещици, които имаш за жена и дъщеря, съсипахте плановете на личовете, а пътьом размазахте и може би последния орден с истински свети монаси на Томан. Така разчистихте пътя пред тоталното господство на Рамакар. Утре във Водопада ще изтлее и прословутото Дете на Кракена, направило толкова поразии, а оттам нататък ще е детска играчка да завладеем света.
— Не и ако планът ти свърши тук — отвърна вампирът и оголи зъби, готов за скок.
Телмакин обаче само наклони жезъла си към Алтира и Римиел замръзна.