— Остави ги на мира — процеди Алтиарин.
— Ако зъбатият ти приятел не прави глупости, нищо лошо няма да се случи — отвърна жрецът. — В крайна сметка, не бих искал да отнемам обяда на нашата велика Всемайка, нали така?
— Наистина ли мислиш, че можеш да спечелиш, Телмакин? — попита Лерта. — Не говоря за битка с нас, а за битката за човечеството. Наистина ли смяташ, че всички са черни и зли като теб?
— Ще отнеме няколко столетия — прошепна Телмакин, — ала те са като мигване пред взора на нашия господар. Без Деца на Кракена, които да отслабват нашия свят, и без светци, верни на Томан, ще имаме широко поле за действие. Инквизицията върши чудесна работа с вярата на Томан, аз правя нещо подобно тук. Кой мислиш вкара Краля в мъртвешки транс, така че никога да не може да стане от трона си, та се налага да бъде хранен като жалко и безпомощно бебе?
Свещенослужителят на Рамакар се изсмя безумно.
— Аз бях. Един ден — може би далечен, а може би не — ще настане моментът всички религиозни водачи по света да поискат обединение, в името на правдата, на сигурността и на силата ѝ, разбира се, в името на защитата срещу Кракена, чието присъствие ще е само отдавна отминал спомен. И тогава великият бог Рамакар ще стане господар на този, на онзи и на всички светове!
Жрецът погледна пленниците си. Римиел все още стоеше, оголил зъби, приближил Алтира, готов във всеки миг да я защити. Алтиарин обаче бе мъртвешки отпуснат. Сърцето на вампира се сви, като видя приятеля си. Черният елф изглеждаше напълно победен. Лерта сякаш също долови това, тъй като приближи съпруга си. Тя понечи да каже нещо, но Телмакин я изпревари.
— Жалкото е само, че вие няма да сте живи, за да го видите. Вашият път свършва още утре под съкрушителните води на Водопада. Освен ако не вярвате на детските приказки от едно време, което аз не бих сторил. Хвърлял съм няколко души във водите и никой не се измъкна.
Телмакин отново се изсмя, след което каза:
— Разказах ви всичко това, за да сте наясно за какво умирате. Не заради покойните ми дъщеря и брат. А защото дръзнахте да се изправите срещу Града на Странните Удоволствия. Няма случай някой, направил това, да е останал жив.
С тези думи Телмакин оголи зъби като див звяр, а после добави:
— Разбира се, може да споделите тази трогателна история със стражите пред вратата или с който елф намерите за добре. Никой няма да ви повярва. За всички аз съм върховният служител на Всемайката, най-светият лидер на континента Тарр.
И жрецът им намигна подигравателно, след което тръгна към вратата и понечи да я отвори, но се сети за още нещо и се обърна към Алтиарин.
— О, и още нещо, лорд Алтиарин. Преди последната ти нощ смятам да ти оставя малко храна за размисъл. Ти си черен елф, минал на страната на светлината, а аз — светъл, обърнал се към мрака. Гледайки ситуацията, в която се намираме, не мога да не стигна до извода, че аз съм направил по-добрата сделка. Лека нощ, приятелю!
И с тези думи Телмакин отвори дървената врата, излезе и я затръшна подире си.
Алтиарин се обърна към съпругата си, пребледнял като снега по склоновете на Ледената планина.
— Те победиха — прошепна той.
— Не, Алтиарин — приближи Лерта, — те никога няма да спечелят.
— Не го ли чу? — поклати глава елфът. — Те стоят зад всичко, манипулират събитията отдалеч, така, че накрая всичко да стане както искат. Жив съм само защото те са решили така.
— Чуй ме, Алтиарин — каза Лерта, — жив си, защото се изправи срещу враговете си и ги победи. Спаси мен от инквизитора. Спаси Римиел от Лихваря. Сега спаси и Тарр от Кракена. Всичките ти противници смятаха, че нямаш шанс срещу тях. Но тях вече ги няма, а ти още си тук.
— Защото Сталкерът е пожелал така — пророни Алтиарин.
— Да — кимна Лерта, — а защо е пожелал? Защото не може да се справи сам! Защото злото е безсилно! Трябваме му ние. Аз, ти, Римиел, Тира. Те не могат да направят нищо без нас.
— И когато вече не сме им нужни, ще ни избият — отвърна черният елф.
— А може би няма да успеят. Имай вяра, Алтиарин.
— В кого? — попита черният елф.
— В себе си. В мен. В Тира. В Рими. Във Всемайката и Томан. Може би Водопадът ще ни пощади. Може би старите легенди са верни. Но дори да не са, какво значение има?
Алтиарин я погледна сепнат. В очите на лечителката блестяха сълзи.
— Ние с теб имахме хубав живот, Алти. Имаме най-прекрасното момиче на света. Най-голямата любов. Спасихме цял един свят в лицето на Ралмия. Утре ще сложим край на Детето на Кракена. Ако си отидем, така е било писано. Отвъд няма да ни чака лошо.
— Теб не — пророни Алтиарин, — но мен…