— Стига! — извика Лерта. — Стига! И ти, и Римиел се обвинявате за неща, върху които нямате контрол, за грехове, които са простени, за злодеяния, които не сте извършили.
— Но от мен започна всичко — обади се вампирът. — Аз убих брата на жреца. Аз го направих зъл.
— Не е вярно — намеси се Алтира. Досега тя бе мълчала, смаяна от слабостта, която бе показал баща ѝ, но сега разбра, че трябва да се намеси, така както се бе намесила Лерта. — Не е вярно, Рими. Телмакин сам е избрал пътя си. Ти също си избрал своя.
— Той е пратил дъщеря си на смърт — вдигна очи Алтиарин, — как е възможно такова нещо? Как може да има такъв елф и то тук, в Леса на Всемайката?
— Не всички са като него, Алтиарин — поклати глава Лерта, — спомни си Камарай. Той поиска нашето опрощение, нали? Аз не зная езика ви, но долавям чувствата. Не всички са като Телмакин или жреците на Рамакар, като Лихваря или инквизиторите. Някои са като Камарай. Или като Римиел. Или… — Лерта повдигна главата на любимия си и го погледна в очите.
— Или като теб — каза накрая тя.
Римиел отклони поглед, а Алтира, разбрала, че родителите ѝ имат нужда да останат малко сами, го дръпна настрана. Дървото, в което бяха настанени, имаше няколко стаи и момичето отведе вампира в една от тях.
— Горкият татко — каза накрая тя, — да види такова зло от това място… Той винаги е искал да види светлите елфи, да разбере какъв е бил родът му, преди да потъне в тъмнината на Рамакар. Да намери такъв жрец тук…
Алтира поклати глава.
— Алтиарин е някой, на когото много бих искал да можех да приличам — каза Римиел.
Момичето го погледна.
— Татко си е татко, ти си си ти. Не се подценявай, Рими. Това, което си преживял не е малко.
— Как можеш да ме гледаш? След всичко, което разбра за мен днес?
— И аз не зная. Минал си през толкова много и си го преодолял. Не всички успяват. Виж само Телмакин.
Римиел премигна. Не знаеше какво да отговори. Алтира винаги намираше начин да стопли сърцето му, да сгрее душата му. На него. На немъртвия.
— Обичам те — каза накрая той.
— И аз те обичам — каза Алтира и го приближи, — обичам те от мига, в който те видях, макар тогава да не го осъзнавах. Затова те върнах в светлината на слънчевия ден. За да мога да те гледам. Защото за мен ти си всичко на тоя свят, всичко, което искам.
Римиел я прегърна и тя отвърна на прегръдката му. Устните им се срещнаха в целувка, която продължи дълго. Когато Римиел отдръпна лицето си, видя как Алтира го гледа с копнеж, който го изпълни с повече енергия от цялата кръв, която бе пил някога.
— Утре може да е последният ни ден на този свят, Римиел — каза тихо момичето. — Искам да го напусна като твоя жена.
Вампирът първоначално не отговори, хипнотизиран от погледа ѝ, от лицето, от устните ѝ.
А в следващия момент двамата се прегърнаха и започнаха танц, който ги сля в едно.
Телмакин си тръгна щастлив от дървото със затворниците. Бе казал на предателя това, което има да му казва, а утре щеше да приключи всичко. Черният крал и лорд Агамон, Господарите му от Иррхас-Аббат щяха да останат доволни. Той щеше да успее там, където самият легендарен Лихвар се бе провалил. Освен това щеше да свърши и неприятната работа около ларвата на Кракена. Богът му щеше да е доволен.
Той беше доволен от себе си.
Увлечен в мисли, не забеляза как настъпва нещо меко и противно. Отскочи назад и изсъска от погнуса, когато видя в тревата да се гъне огромен дъждовен червей.
— Гнусно същество! — процеди жрецът и насочи кристалният си жезъл към създанието. Блесна яркочервена светлина и червеят изчезна в малко облаче дим.
Телмакин изръмжа доволно, след което продължи към високото, тъмно дърво, в което живееше.
Скрит иззад сянката на едно дърво, главният пилигрим го наблюдаваше с омраза. Ето че и жрец на Рамакар се бе набутал в суматохата. Маранята от присъствието му оставяше отпечатък в магията, който архиличът не можеше да сбърка. Само това му липсваше — агент на Черния крал. И без това тази мисия се бе усложнила прекалено много. Томан се бе намесил лично, благославяйки малоумния абат с достатъчно сила, че да избие събратята му. Самият Корфин също се бе спасил на косъм от смъртта, поразен от силата на Калимент, и се бе принудил да прекрати заклинанието по излюпването на Детето на Господаря.
Но Корфин бе архилич и бе невероятно труден за убиване. Имаше чувството, че Господарят не му дава да умре, че го пази за нещо специално.
Изкуши се да нападне Телмакин, но се въздържа. В проклетия град имаше твърде много светли елфи. Бе рискувал много дори с това, че бе дошъл. Нямаше начин да се измъкне, ако нападнеше свещенослужителя или пък пленниците.