Лерта тръсна глава. Дори не можеше да го мисли. Тя хвана дъщеря си за ръка и каза:
— Бързо!
След което я поведе сред дърветата. Алтира извика „Не!“, ужасена от това, че виждаше Римиел и Алтиарин като малки тъмни фигурки пред гигантските изчадия, ала не се възпротиви. И тя усещаше, че със своя нож би могла да причини съвсем малка вреда на червеите, че щеше само да пречи на двамата бойци, които се опитваха да я защитят. Можеше да ги разсее и тогава…
И все пак, когато битката изчезна между тъмните дървета, Алтира се почувства, сякаш отново бе попаднала в бездънния мрак с червеното око.
Атакуван от два гигантски червея, Римиел трябваше да използва цялата си огромна сила и бързина на вампир, за да остане жив. Той прокле съдбата, че винаги го изправяше срещу същества, които не можеше да ухапе. Юмруците му бяха способни да строшат гранит, но сега се плъзгаха по слузестата повърхност на изчадията. Междувременно техните челюсти го приближаваха все повече и повече, щракайки като огромни кастанети.
Внезапно Римиел бе осенен от идея, която бързо приложи на дело. Той скочи във въздуха, завъртайки се грациозно, приземи се на гърба на едно от съществата и изкриви главата му тъй, че огромната челюст се насочи към неговия другар. Доловили чужда плът, чудовищните зъби се сключиха свирепо и откъснаха главата на втория червей, чието тяло отскочи назад, опръсквайки със слуз снега наоколо. Римиел извика, когато част от нея попадна на очите му и яростно ги избърса с ръка. Червеят под него обаче бясно се загърчи и го отхвърли от гърба си. Вампирът се удари в огромното дърво, до което бе притиснат, и падна на земята, като през цялото време не спираше да търка очите си. Когато най-сетне ги изчисти, погледна към врага си и успя само да се изцъкли, когато чудовищното същество се вкопчи в рамото му. Зъбите на червея разкъсаха кожата му и той потръпна, когато усети, че изчадието започва да смуче кръвта му, както самият той правеше, щом докопа жертва.
Римиел изпъшка и се опита да се възпротиви, но не можа. Вампирите имаха малко кръв в себе си и зависеха от нея. Лишени от жизнената течност, те издъхваха като всеки друг мъртвец. Римиел усети, че пред очите му причернява и видя като в сън как тънка, тъмна фигура приближава огромното същество и забива меч във врата му.
Болката в рамото веднага отслабна и червеят се отдръпна рязко назад, обръщайки се към новия противник. Алтиарин обаче вече бе изтеглил меча си от шията на изчадието и отново вдигна острието. Зад гърба му се валяха труповете на останалите червеи, до един обезглавени. Последният оцелял нададе яростен рев и се метна с всичка сила към черния елф. Очите на Алтиарин се разшириха, когато осъзна, че няма да има възможност да отскочи настрана и да обезглави създанието, както бе направил с другарите му. Затова просто изпъна ръката с меча пред себе си. Рамото му изтръпна, когато червеят се наниза на острието, което се показа от другата страна на главата му, но все пак успя отново да изтегли оръжието си. Изчадието се мяташе, тежко ранено, но все още живо. От безоката му чутура хвърчаха пръски слуз.
Алтиарин направи пореден пирует, избягвайки ударите на туловището му, и отново замахна. Главата на червея падна на земята, а след няколко посмъртни тласъка замря и тялото му.
Алтиарин се подпря на меча си, задъхан. Дробовете го боляха от битката и той целият бе плувнал в пот, която в момента замръзваше по тялото му. Алтира и Лерта не се виждаха никакви. Той не знаеше дали трябва да се радва, или да скърби от този факт.
Но не можеше да мисли за това сега, не можеше дори да си почине. Подпирайки се на оръжието си като на бастун, той приближи до Римиел. Вампирът лежеше отпуснат до дървото и отдалече се виждаше, че е тежко ранен. Раната на рамото му бе дълбока, разядена и кървава, а устата му висеше безсилно отворена, разкривайки издължените му зъби.
Алтиарин коленичи до него. Пое си няколко дълбоки глътки въздух, от които потрепери, след което нави ръкава на лявата си ръка и докосна кожата ѝ у зъбите на своя приятел.
— Пий!
Римиел премигна и инстинктивно захапа, след което засмука. Раната му мигновено се сви до белег, който после изчезна, а тялото му се изпълни с нова сила.
Алтиарин знаеше какъв риск поема. Вампирът бе замаян, може би не усещаше какво прави. Можеше да го изсмуче до последна капка кръв и да остави сгърчения му труп в снега до червеите.
Но Римиел се осъзна, рязко отвори очи и откъсна уста от ръката на черния елф. Алтиарин се отпусна безсилно до него и вампирът трябваше да го подхване с ръце.