Но прекалено бавно и недостатъчно. Вампирът бе понесъл жесток удар, бе прекъснат по време на храненето си и бе принуден да го повърне.
— Трябва да пиеш — разбра Алтира и оголи дланта си.
— Не — поклати глава Римиел, — не и от теб.
— Имаме нужда от помощта ти! — настоя Алтира, извади ножа, който баща ѝ бе дал и поряза ръката си. Ароматът на още кръв влуди Римиел. Той простена, победен от жаждата си и захапа момичето.
— Не! — извика яростно Алтиарин, който избягваше поредния удар на огромната лъжица. Но великанът само чакаше мигновеното му разсейване. Свободната космата ръка се стрелна напред и сграбчи плаща на черния елф, след което го издигна във въздуха. Уродливото му лице се разкриви в ужасна гримаса, а устата се разтвори, за да го погълне.
Вече не смяташе да готви жертвите си.
Щеше да ги изяде сурови.
Алтиарин бясно размахваше меча си, но бе напълно безпомощен. Бе късно да се изхлузва от плаща си.
Щеше да падне в разтворената паст.
— Стига! — Лерта пристъпи напред. Предишният път, когато се бе опитала да се свърже с великана, не бе успяла. Но тогава бе замаяна и със запушена уста. Сега можеше да ползва силата на гласа си, на убеждението си.
Великанът замръзна.
— Пусни го! — каза знахарката. Гласът ѝ леко трепереше.
— Пусни го — повтори тя.
Великанът послушно остави Алтиарин на земята и се усмихна като идиот.
Лерта погледна в очите му.
— Това не е твоето време — прошепна магьосницата, — събудил си се по погрешка.
Великанът премигна сънено.
— Земята е страшна и свирепа. Не е за добродушко като теб — продължи лечителката. Тонът ѝ бе напевен, спокоен.
— Заспи. Заспи и сънувай сладки сънища от времената, в които светът е бил млад.
Великанът се прозя, разкривайки впечатляващо огромни зъби. Сетне ги прескочи разсеяно, взе дюшека си и го пренесе обратно навътре в пещерата.
— Лека нощ — тихо каза Лерта.
Великанът си легна, сви се на чудовищен кравай и захърка. Пещерата леко потрепери, а цялото помещение започна да се прибира в пръстта, от която по-рано се бе надигнало, призовано от прокобата на пилигримите.
— Да се махаме оттук! — извика магьосницата.
Тя хвана Алтиарин за ръка, независимо че черният елф гледаше бесен Римиел. Вампирът бе възстановил силите си и вече напълно излекуван, водеше замаяната Алтира към изхода.
— Хайде! — извика му Лерта.
Четиримата се измъкнаха през все по-смаляващия се изход. Когато се обърнаха, скалата бе почти напълно потънала в земята. От пещерата нямаше и следа.
— Какво беше това? — попита Алтира немощно. Римиел я прегърна.
Лерта не успя да отговори.
— Какво си мислеше, че правиш, малка госпожичке? — попита яростно Алтиарин. Дори не бе прибрал меча си.
— А ти? — погледна той и Римиел. — Как не те бе грях да се полакомиш от кръвта дъщеря ми?
— Аз… не исках — вампирът се размърда неспокойно, — наистина не исках.
Но Алтира го прекъсна.
— Той бе ранен, татко — отговори момичето, — и аз реших да му помогна. Така, както и ти си направил.
— Откъде знаеш? — намръщи се Алтиарин, но после добави: — Това няма значение. Не можеш да рискуваш живота си.
— Аз мога да се контролирам — обидено се обади Римиел. — Мисля, че съм го доказал неведнъж през последните години.
Алтиарин продължи да гледа яростно и двамата.
— Ти просто не искаш да съм с него — продължи Алтира, — но това няма значение. Аз го обичам, татко. Не бих го оставила в беда.
— Тира… — обади се Римиел. — Не съм сигурен, че…
— Не можеш да ги разделиш със сила, скъпи — добави и Лерта, — това би било грешка.
Черният елф я погледна смаян.
— Значи си готова да оставиш дъщеря ни в прегръдката на вампир?
— В прегръдката на приятел, който е неин любим — поправи го Лерта, — така, както татко Крау остави мен в прегръдката на черния елф, когото обичам.
Бе невероятно, но Алтиарин леко се изчерви.
— Не е същото — упорито каза той.
— Какво толкова имаш против мен, Алти? — попита Римиел. — Знам, че си ми приятел. Спасявал си живота ми. Аз твоят — също. Защо продължаваш да ми нямаш доверие?
— Защото е баща, а бащите са мнителни и мислят, че знаят кое е най-добро за дъщерите им — обясни Лерта спокойно.
Алтиарин я погледна с леко глуповато изражение. Тя разроши косата му.
— Спокойно, скъпи. Ще видиш, че нещата ще се наредят. Остави Тира и Рими да следват сърцето си. Ако то ги събере, така да бъде.
Алтира кимна благодарно на майка си и прегърна красивия вампир.
Алтиарин наведе глава.
— Хубаво — каза накрая той. После вдигна поглед.