— Но Алтира е още много млада, Римиел.
— Не говори така, все едно ме няма! — избухна дъщеря му.
Алтиарин не ѝ обърна внимание.
— Поривите на младежкото сърце са измамни. Ако някога тя реши, че иска друг, обещай ми, че няма да я задържиш насила при себе си.
Римиел пусна Алтира и приближи черния елф.
— Нима мислиш, че бих се опитал да я задържа насила — очите на вампира проблеснаха. Алтиарин с изумление видя как две кървави вадички се спускат от тях.
Римиел плачеше.
— Рими… — опита се да се намеси Лерта, но вампирът вдигна ръка.
— Нима мислиш, че бих наранил нея? Че бих наранил вас? Вие сте най-близките ми хора. Вие сте единствените, които обичам. Единствените, които ми останахте. Никога не бих ви сторил зло.
Алтиарин прибра меча си.
— Приятелю… — отвори уста той.
— Да, приятел съм. И търпя всички твои забележки по мой адрес. Че съм безотговорен, че съм безгрижен, че не правя нищо, че съм неблагонадежден. Но едно нещо няма да търпя — вампирът повиши глас. — Няма да търпя да ме имаш за свой враг! — отсече той. Кървавите сълзи продължаваха да се стичат по лицето му. — Ако искаш, ще се махна от вас и няма да ме видите повече, ала няма да стана ваш враг! Никога!
— Рими, спокойно — тихо каза Лерта. Алтира понечи да приближи вампира, но Алтиарин я изпревари.
— Съжалявам — каза черният елф тихо, гледайки Римиел право в очите, — наистина съжалявам. Извинявай.
И постави ръка на рамото му. Пое си дълбоко въздух, след което каза:
— Имаш благословията ми да си с Алтира. Дано бъдете щастливи.
Римиел не отговори, а остана зяпнал и леко треперещ. Черният елф се обърна към дъщеря си.
— В такива моменти майка ти беше по-дейна — а после се отдръпна към Лерта.
Алтира разбра намека и прегърна Римиел, който се отпусна в обятията и.
Тя избърса кървавите му сълзи и го успокои с целувка.
Алтиарин извърна поглед.
— Казвате, че сте силния пол — обади се Лерта, — но по-точно казано е глупавият.
И лечителката приближи своя любим, за да го прегърне и за да го изцери от натъртванията по време на битката с великана, от простудата, която се опитваше да се загнезди в него още от схватката с червеите, от гнева му.
А също така и просто за да го целуне.
Беше сладък миг — и за двете двойки.
Но твърде кратък.
— Не бих искала да развалям хубавия момент — каза Лерта, отдръпвайки се от съпруга си, — но за съжаление, мисля, че сме попаднали в капан.
Тримата и спътници замръзнаха и я погледнаха объркано.
Лерта посочи скалата.
— Нима мислите, че великанът случайно се пробуди точно сега? Че по случайност намери точно нас?
— Какво искаш да кажеш? — попита Алтиарин, обзет от лошо предчувствие.
— Ние сме прокълнати — каза Лерта.
Един клон наблизо зловещо изпука.
— Някой е сложил върху нас проклятие за лош късмет.
— Нима има и такава магия? — разшири очи Алтира.
— Има всякакви магии — отвърна майка ѝ.
— А и пилигримът, който предвождаше събратята си, умееше да изкривява реалността — спомни си Римиел, вече по-спокоен.
— Тогава? — попита Алтира. — Какво е станало?
— Станало е това, че по петите ни са не просто личовете и техните чудовища, но и всеки потенциален неприятел, когото можем да срещнем — отвърна Лерта. — Зловеща магия, точно обратното на това, което правя аз.
— Какво можем да сторим тогава? — попита Алтиарин.
— Трябва да разваля заклинанието — каза лечителката.
— Можеш ли? — ококори се черният елф.
— Би трябвало — кимна Лерта, — то е рана в аурата ни. Би трябвало да мога да я излекувам.
— Не си ли изморена след приспиването на великана? — разтревожи се черният елф.
— Ще бъда още по-изморена, ако срещна втори такъв. Или нещо друго, още по-лошо — поклати глава лечителката, — но сега искам да дойдете и да се хванем за ръце.
Четиримата се събраха и преплетоха длани. Лерта хвана за ръка мъжа си и дъщеря си. Римиел бе стиснал ръцете на момичето, в което бе влюбен, и на баща и.
— Ето… — каза спокойно Лерта, — затворете очи.
Четиримата склопиха клепачи и се озоваха в успокояваща, мека тъмнина. Мигом усетиха, че нещо не е в ред. В нея се долавяше нездраво зеленикаво сияние. Инстинктивно усетиха, че то действа като сигнален фар за всякакви нечисти и злонамерени твари.
— Ето го проблема — прошепна лечителката и се пресегна с магията си към него, за да го отстрани и да ги изцери.
Сиянието грейна в зеленикав пламък и от него се появи лицето на лича пилигрим, белязано от насекоми, пируващи с плътта му, с очи, скрити изпод тежката качулка.
— Дръзваш да разваляш моето заклинание, така ли, жалка селска баячко! — излая свирепият монах.