От време на време виждаха по пътя си монаси и свещеници. Целият район наоколо имаше един-единствен манастир в горите и той бе слабо населен. Местните духовници бяха добродушни и мили хора, които нямаха нищо общо с централната власт на кардиналите в Санпар. Отминали бяха времената на фанатичните пастори, надъхващи селяните за лов на вещици. Последното десетилетие и половина Църквата бе сменила курса, макар и плавно, затова сега се опитваше да привлича хората с блага дума и добро отношение, а не със страх. Ала, говореше мълвата, духовниците по големите храмове все още се лакомели за власт и господство над човешките умове.
Малцината свещеници, с които Лерта се размина, бяха мили и не усетиха, че имат до себе си магьосница, поради което не любопитстваха за спътниците ѝ. Един от тях бе така любезен да предложи храната си на минаващите, но те отказаха.
Навикът на Римиел и Алтиарин бе да ловуват диви животни — вампирът утоляваше жаждата си с кръвта им, а останалите се хранеха с месото им.
Алтира обаче, обзета от любопитство и спечелена от доброто отношение на духовника, когото бяха срещнали, реши да попита за Пилигримите на тъмното начало — има ли такъв орден в местността, знае ли се нещо за него.
— Не съм чувал за такива хора — поклати глава свещеникът, — но това име не звучи като избрано от богобоязливи братя. Сигурно си се объркала, дъще.
И сякаш облак мина през слънцето, тъй като настроението на всички спадна, а четиримата се разделиха с духовника и продължиха пътя си в мълчание, след като Алтиарин се скара на щерка си за неразумния въпрос.
— Не бива да издаваш никому името на преследвачите ни — каза той, — не се знае какви шпиони имат и кой от хората, които срещаш, може да се окаже враг.
— Но свещеникът беше тъй мил! — възрази Алтира.
— Не се води по вида му — каза ѝ меко Римиел, — ако той знаеше какъв съм аз и какъв е баща ти, щеше да хукне да вика стражи да ни арестуват.
Много сте подозрителни и двамата — нацупи се девойката.
— Принципно — да, но в случая са просто предпазливи — каза Лерта, — трябва да бъдем по-внимателни.
Бяха изминали четири дни от битката с великана, когато групичката приближи малко градче, построено край река. Римиел и спътниците му го видяха от един хълм, до който ги бе извела гората. То стоеше сгушено в подножието му. Имаше си черква, кръчма, наредени един до друг големи къщи, в които живееха хора, и бакалия, в която се продаваха насъщни стоки — хляб, сушено месо, сол, мед. Имаше и малко пристанище, в което се виждаше спуснало котва корабче.
— Кораб! — оживи се Алтиарин. — Ето нашето превозно средство! С него ще можем да минем бързо голяма част от пътя и да вземем преднина на личовете.
— Идеята е добра — съгласи се и Лерта, но Римиел изпъшка.
— Какво има? — попита го Алтира, веднага усетила, че любимият ѝ е обезпокоен.
— Течаща вода — оплака се вампирът. — Аз не мога да минавам през нея, още по-малко да пътувам.
— Жалко — намръщи се Алтиарин, — пътят щеше да е удобен и бърз, а да си призная — аз обичам пътуването по вода. Някога дори предвождах бойни кораби от Иррхас-Аббат.
Черният елф не спомена мисиите на тия кораби — кръвожадни набези по земите на хората и джуджетата.
— Като слънцето, значи — каза Алтира, свила вежди, сякаш обмисляше нещо.
— Да — кимна Римиел, — това е една от слабостите на нашия род. Според легендата, вампирите били създадени от Сталкерите на Мрака, вещите слуги на Рамакар. Те трябвало да компенсират това, че само елфите на мрака служели на техния бог, а останалите раси почитали враговете му, Томан и Всемайката. Черните ангели им дали невероятна сила и невероятна мощ, ала Томан ги проклел така, че да не виждат белия свят, да не се радват на слънчевата светлина, да не могат да минават покрай течаща вода и да не съзират отражението си. Това — задето се опълчили срещу него.
— Това е селска митология — намръщи се Лерта, — богове, които воюват помежду си и наказват поклонниците си.
— Няма значение истина ли е, или лъжа — прекъсна ги Алтира, — аз махнах едно от проклятията върху Римиел, сега ще опитам да махна и второ.
— Тира, недей… — отвори уста Римиел, но момичето вдигна ръце, хвана го за слепоочията и докосна устни до неговите, сякаш вдиша от него.
Сетне се отдръпна и усмихна.
— Готово — каза тя.
— Само това? — попита вампирът, смаян.
— Мисля, че да — кимна Алтира, — но не ме питайте как го направих. Просто усетих, че има някаква енергийна преграда около теб, като завеса. И я махнах. Така беше и с невъзможността да излизаш денем.
— И ги махаш просто така? — повдигна вежди Лерта, а сетне поклати глава. — Това е невероятно силна магия, дъще.