— Когато пеперудата се спусне към нас, ме метни към нея така, че да се приземя на гърба ѝ — продължи черният елф.
— Какво? — зяпна го вампирът.
— Млъкни и изпълнявай — сряза го Алтиарин. — Имам нужда от твоята сила. Ще вземеш жена ми и дъщеря ми и ще ги пазиш от ледената вода, докато се върна. Ще убия това същество!
— Но… — опита се да каже Римиел.
В това време пеперудата нададе зловещ крясък и отново се спусна към корабчето.
— Направи го! — кресна черният елф.
Вампирът кимна, хвана Алтиарин с две ръце през кръста и го хвърли с все сила, така че той да се озове над огромното създание. Пеперудата изгледа с многофасетъчните си очи летящата към нея черна фигурка и разтвори странните си мандибули, изплювайки към елфа киселинната си слюнка.
Лерта изпищя, но Алтиарин се завъртя във въздуха и успя някак си да избегне смъртоносния заряд, макар наметалото му тежко да пострада. Огромна дупка се появи в него, докато черният елф направи салто, за да кацне на гърба на чудовищното насекомо. С едно движение той свали плаща си, преди киселината да достигне тялото му, и заби дългия си тънък меч в тялото на зловещото създание.
Пеперудата нададе неистов писък и остана да кръжи над кораба, бясно махайки с криле. Огромни вълни се издигнаха от реката, следствие на въздушното течение, и се отправиха към кораба.
Паникьосан, Римиел сграбчи дошлата при него Алтира и се обърна към Лерта. Знахарката протегна ръка, която да стигне неговата, но вълната се оказа по-бърза.
Ледената вода блъсна лечителката и я хвърли в тъмните води на реката.
— Мамо! — извика Алтира.
Римиел усети ужасно чувство да свива стомаха му. Те щяха да умрат заради него.
В следващия момент втора вълна блъсна и него. Изхвърли го навътре в реката, но той не изпусна Алтира, която се притисна до него, изпаднала в шок.
Когато изплуваха от водата, Римиел усети, че тя цялата трепери и бе сигурен, че не е само от студ.
Бе я провалил, даде си сметка той. Майка ѝ бе потънала заради него.
Но сега трябваше да извади Алтира от водата, да я отведе далеч от ужасната пеперуда. С виждащите си надалеч очи видя как Алтиарин отчаяно забива меча си отново и отново в уродливата глава на насекомото, отклонявайки го в противоположна на него посока. Съществото надаваше неистови, зловещи писъци и плюеше киселинни храчки, които оставяха пушещи следи навсякъде, където удареха.
Вампирът искаше да скочи към него, да го разкъса, да го убие. Но това нямаше да помогне. Чудовището бе само марионетка в изгнилите ръце на пилигримите. Дори да успееше да го победи, те щяха да изпратят друго.
А Алтира щеше да умре.
— Т-т-татко — прошепна тя, треперейки — м-мамо…
Сърцето на Римиел щеше да се пръсне. Той не можеше да помогне на баща ѝ, така, както не бе могъл да помогне и на майка ѝ. Трябваше да спаси нея.
Сега тя щеше да го намрази.
И той си го заслужаваше.
С тази мисъл вампирът заплува към далечния бряг с невероятна скорост, макар и само с една ръка — с другата придържаше момичето до себе си. Нощната тъма погълна битката зад гърба му.
Далеч назад в мрака, пеперудата нададе триумфален писък.
Глава IX
Или поне така се стори на обърканото съзнание на вампира. В действителност черният елф бе видял сметката на съществото, твърде умел и бърз за него. Пеперудата отчаяно се опитваше да го отхвърли от себе си, въртейки се като полудяла и плюейки навсякъде. Елфът обаче майсторски се придържаше за гърба ѝ, стиснал с една ръка противната антенка на главата ѝ, а с другата нанасяше удар след удар с меча си. Най-накрая той успя да засегне някакъв жизненоважен орган и съществото нададе неистов крясък, който зловещо отекна в нощта.
След това плавно се спусна към езерото и падна в него, подобно на чудовищен сал.
— Лерта! — извика Алтиарин. Той бе видял какво се бе случва с жена му, бе видял и как Римиел отвежда дъщеря му надалеч, на безопасно място. От една страна, му идеше да поздрави вампира за мъдростта, от друга, го мразеше, макар да знаеше, че той не бе имал възможността да помогне по никакъв начин на любимата му. Пеперудата бе твърде бърза. Бе реагирала по нетрадиционен начин и ги бе изненадала.
Но той нямаше да остави Лерта да загине. Никога нямаше да я загуби.
Скочи в ледените води, прибирайки меча в колана си в движение. Нормален човек би се парализирал при такъв шок, но не и елф на мрака, каляван от малък. Гмурна се под водата и загледа към речното дъно, търсейки любимата си.
Лерта бе паднала на плитко място. Нямаше как да е загинала. Бе невъзможно. Но я нямаше никаква.
Алтиарин извади глава над водата, за да си поеме въздух. Искрици играеха пред очите му. Нямаше да може да остане дълго в реката. Адреналинът от битката още го държеше, но водата наистина бе леденостудена.