Усети струи кървави сълзи да се стичат по бузите му.
— Съжалявам — тихо прошепна той. Алтира го погледна намръщена, а след това изражението на лицето ѝ се смени. Тя ахна и се затича към него, прегръщайки го силно.
— Хей, не исках да ти се карам — каза тя, — ти не си виновен.
Той отпусна глава към шията и, засрамен, че плаче пред едно дете.
— Аз привлякох чудовището към вас — прошепна той, — аз ви докарах всичко това.
Алтира го хвана за брадичката и повдигна лицето му.
— Глупости говориш — каза тя, — личовете докараха всичко това. Нямаш вина за станалото.
— Ако не бях отишъл при вас — каза той — и бях тръгнал към океана…
— Щеше да умреш — прекъсна го момичето. — Те щяха да те намерят, Рими. Не можеш да се справиш сам. Никой от нас не може. Ако не бе там на палубата, за да засилиш баща ми към пеперудата, всички щяхме да бъдем изпепелени от киселината ѝ. Но по същия начин и ти не можеш да оцелееш без помощ. Приеми го и не се обвинявай за това.
— Нямах право да идвам при вас… — прошепна той.
— Приятелите са за това — каза Алтира. — Знаеш ли как щяха да се чувстват мама и татко, ако те бяхме намерили мъртъв? Знаеш ли как щях да се почувствам аз?
Вампирът я погледна и потъна в очите ѝ. Усети как се успокоява, сякаш му правят магия.
И може би Алтира правеше точно това. Така или иначе, почувства се по-добре.
— А и това не е всичко — продължи тя, — камъкът, който носиш…
Римиел несъзнателно го извади. Беше тежък и леден на допир, но в същото време и мазен, като нещо, извадено от топло тяло. Не се бе изхлузил в реката, дори не бе променил местоположението си в джоба му.
— Прибери го — Алтира сви ръката му около камъка, — не искам да го гледам. Не искам да го чувствам. Дори сега, когато потърсих родителите си, усетих злокобния му призив. Това е зло, Рими. Зло от отвъдното. Ако не стигнем този елфически водопад, не само ние ще изгубим живота си. Каквото и да крие този камък, то не бива да излиза наяве.
Римиел прибра камъка и се усмихна слабо.
— Какво щях да правя без теб…
— Никога няма да останеш без мен — поклати глава Алтира, — нито без мама и татко. Ние сме семейство.
— Малко избързваш.
— Не мисля. Ти си мой.
А после и двамата млъкнаха. Алтира леко се изчерви, сякаш осъзна какво е казала. Римиел прочисти гърлото си.
— Вече добре ли си? — попита той, не знаещ какво друго да каже.
— Да — кимна Алтира, — благодарение на огъня, който разпали… и собствената ми магия. Сега остава да изчакаме родителите ми и да продължим към най-близкия град.
— Кайнам — кимна Римиел, а после се намръщи, — но е по-добре да срещнем родителите ти направо там.
— Какво? — повдигна вежди Алтира. — Казах ти, че няма да ги оставя. Не те обвинявам, задето си се подчинил на баща ми, той е доста… властен. Но не виждам причина.
— Камъкът — поклати глава Римиел, — говорих с майка ти, Тира. Камъкът е, който привлича пилигримите. Ако се забавим, те може да ни настигнат тук…
Той махна с ръка към поляните наоколо.
— Тук няма прикритие. Няма хора. Не можем да се скрием. Дори аз не мога да победя тези същества, баща ти също няма да се справи.
— Не си го виждал.
— Виждал съм го. Ти не си виждала тях. Никога не съм попадал на по-смъртоносни противници.
Алтира млъкна.
— Ами ако настигнат нашите? — попита тя. Устните ѝ леко потрепериха.
— Въобще няма да ги търсят. Камъкът привлича пилигримите. Те ще тръгнат по нашата диря, не по тяхната. Но в града те няма да могат да действат толкова явно. Инквизицията е силна.
— Поредната добра новина — намръщи се Алтира.
— Чуй ме — продължи настойчиво Римиел, — аз не си падам по духовниците, но едно знам със сигурност. Те не одобряват черната магия и ще реагират, ако някой почне да създава чудовища под носа им. Пилигримите няма да могат да се развихрят на онова място, както го направиха тук, в пустошта. А ние ще бъдем скрити.
— И ще изоставим мама и татко? — повиши глас Лерта.
— Не — поклати глава Римиел, — предвид факта, че съм напълно неспособен да се оправям сам…
— Много си строг към себе си.
— Но пък съм справедлив. Така или иначе, без тях няма да стигна доникъде. Но ще ми е по-лесно да ги намеря в някой хан.
— Как точно? — попита Алтира.