— Но ако не беше този войн, никой нямаше да оцелее — скастри го кормчията, — или приятелят му, който ме предупреди за съществото. Онзи, когото реката погълна. Не само ти загуби свои близки!
Младият човек млъкна, почервенял от яд.
— Стига толкова смърт — каза Лерта. — Алти, прибери меча!
Черният елф я погледна, после хвърли един предпазлив поглед към тълпата и прибра меча си.
В този миг младият човек изрева и се хвърли към него. Алтиарин го пресрещна с бързината на рис, нападнат от сглупил в преценката си млад вълк. Той с лекота избегна непохватните му удари, след което се завъртя на петата на левия си крак и го изрита в слепоочието с десния.
Младежът изпъшка и рухна като отсечено дърво. Алтиарин претърколи тялото му с крак, стъпи върху гърдите му и каза така, че да го чуят всички:
— Не знам какво гласят вашите легенди, но ще ви кажа едно. Ледената планина не е място за слабаци. Достатъчно умел съм, за да ви избия всичките, така, както убих онова чудовище. Нима наистина искате да се изправите срещу мен?
Хората от кораба го погледнаха втрещени. Младият човек се опита да простене нещо, но все още бе твърде замаян.
— Аз обаче не съм убиец — продължи Алтиарин, — нито жена ми е зла вещица. Сега ще продължим по пътя си. Не искам никой от вас да ме следва. Не искам никой от вас да опитва глупости. Разбрахме ли се?
Оцелелите пътници закимаха, наплашени.
— Добре — кимна черният елф, след което погледна към падналия момък, — а за твоята загуба… приеми искрените ми съболезнования. Може да не ти се вярва, но знам как се чувстваш.
И в гласа на елфа долетя ехо от отдавна изживяна мъка от смъртта на неговата първа любима, красивата Лертиена.
Алтиарин вдигна крак от гърдите на младия мъж, сетне отиде при любимата си.
— Да тръгваме — каза простичко той.
Лечителката погледна със съжаление хората. Не можеше да им помогне повече. Те не го искаха.
А и донякъде може би бяха прави. Пилигримите бяха по петите им. Не искаше да привлича вниманието им към тези нещастници. Те бяха преживели предостатъчно.
— Хайде — каза отново черният елф.
Лерта кимна и двамата се отдалечиха от останалите смълчани оцелели. Чуха гласовете на кормчията и капитана, които ги организираха за предстоящия поход. Дори и да тръгнеха към Кайнам обаче, те нямаше да могат да настигнат бързоногия черен елф и свикналата с трудностите в живота на Планината негова съпруга.
— Знаеш ли как са те? — попита Алтиарин, когато двамата се отдалечиха от корабокрушенците. Лерта веднага разбра кого има предвид, но се изненада от болката в гласа му, а и от множественото число. Очакваше елфът първо да попита как е дъщеря му. Но ето че той се бе сетил и за техния приятел вампир.
— Живи — отвърна Лерта. Усети как тялото на мъжа ѝ се отпуска, сякаш огромна грижа е паднала от раменете му.
— Алтира ме потърси телепатично — обясни лечителката, — от това разбрах, че е добре. Изглеждаше спокойна и сигурна. В съзнанието ѝ нямаше скръб. От това съдя, че и Римиел е добре. Но са далеч.
— Не се учудвам — кимна Алтиарин. — Той може да бъде много бърз, когато поиска. Понякога се чудя дали не го забавяме.
— Сигурно е така, Алти. Но без нас той няма да се справи.
— Зная това — черният елф се спря и погледна жена си, — няма да го оставя, Лерта. Винаги съм му помагал. Ще му помогна и сега.
— Зная това.
— Но не смяташ, че съм коректен с него.
— Знам, че би го спасил от всяка беда, Алти.
— Но?
— Но му нямаш доверие — въздъхна Лерта, — това го обижда и уязвява.
— Той е като дете — навъсено отговори черният елф. — Виждаш как живее, ден за ден.
— Той е по-стар от нас, Алти — напомни му внимателно Лерта.
— Но не е пораснал.
— Или така предпочита да мислим. Ти не знаеш какво е изживял. Не си бил в ума му. А аз знам. Аз изтрих вината му. Аз развалих заклинанието на Лихваря. Не знаеш какво е да се живее с такова бреме.
— Лихваря беше изкривен и зъл — кимна Алтиарин, — знам какво се случваше с жертвите му. Той бе сред най-страшните обитатели на Иррхас-Аббат. Дори придворните на Черния крал пристъпяха на пръсти около него.
— А Римиел е бил в клопката му. Десетилетия наред.
— Може би не съм прав за него — призна Алтиарин, — но признай ми, не се ли притесняваш за Тира?
— Той няма да я нарани, Алти.
— Не става дума за това — намръщи се черният елф. — Римиел наистина е опитен и стар вампир, щом не е погубил никоя от селските девойки. Имам предвид, че е женкар и хедонист. Тира е много млада. Видяла е, че той е красив и се е влюбила в него. Нещата могат да свършат много трагично.
— Няма да свършат трагично — успокои го Лерта. — Първо, според мен любовта му е искрена. Забелязваш ли колко е несигурен покрай дъщеря ни? Няма общо със самоуверения благородник, за когото се представя пред селянките.