Момичето, стреснато от многото хора, които крачеха по улиците, караха се и говореха на висок глас, се притискаше до вампира, търсейки сигурност. Това доставяше удоволствие на Римиел, макар вампирът да бе и леко притеснен — не само от силните чувства, които изпитваше, но и от жаждата, която започваше лека-полека да напомня за себе си. Докато пътуваха из дивите гори под Ледената планина, Римиел с лекота бе улавял едри животни и утоляваше апетита си с тяхната кръв. В по-цивилизованите земи обаче се срещаха само дребни животни като лалугери и мармоти — той бе пресушил няколко по двудневния път, който бе изминал с Тира, но те съвсем не бяха достатъчни, за да го заситят. Вампирът помнеше колко сладка бе кръвта на момичето, спасило живота му в битката с великана, по-сладка от тази на селските девойки и дори от тази на баща ѝ елф.
А нямаше да си прости, ако отново му се наложеше да пие нейната кръв. Това не бе естествено и той нямаше да го приеме. Така предаваше баща ѝ, нея, а и себе си.
Щеше да открие начин да утоли жаждата си и в тези цивилизовани земи, макар на момента да не му идваше идея как да стане това. След като бе влюбен в Алтира, не можеше и да помисли да омае друго момиче. А големи животни почти нямаше. Каквито имаше, се продаваха скъпо, а по време на бягството си от замъка не бе имал възможност да вземе нищо от спестеното си имане.
За момента обаче го тревожеха и други неща. Алтира успяваше да поддържа по чудодеен начин връзка с майка си и бе разбрала, че родителите ѝ идват към тях, макар и доста поизостанали. Но нямаше представа къде да ги чака. Идеята за хана, която му бе хрумнала, бе добра, но бърза проверка из таверните на града му подсказа, че спането в странноприемници струва далеч повече от няколкото медни монети, които носеше Тира. Опасяваше се, че ако замръкне навън, ще се сблъска с градските стражи или по-лошо — с духовници, които да разберат какъв е всъщност. В града имаше огромна, покрита със скъпоценни камъни църква, която демонстрираше силата на религията в Кайнам. Имението на управляващата контеса контрастно бе в покрайнините, показно отстъпвайки властта на Светата Църква.
Двамата обиколиха хановете на Кайнам и не успяха да открият евтино заведение. Римиел осъзна, че слабо се е интересувал от развитието на местността и това се е оказало грешка. Градът се бе оформил като скъпо място, в което живееха заможни търговци и занаятчии, пълно с църковни санаториуми за болни хора, които се лекуваха на чистия въздух в този край на света и бяха готови да заплатят богато за това. Поради това цените на всичко бяха скочили много. Дори да бе взел спестеното си от замъка край Ледената планина, Римиел пак трудно щеше да посрещне всички разходи в града. Все пак в онзи отдалечен край на света, той не разполагаше с ресурсите, които бе имал някога, преди да се запознае с Лерта и Алтиарин, когато бе живял в самото сърце на Кралските предели.
Алтира все пак можа да си купи питка по пътя и така не остана гладна, но Римиел не намери нищо за ядене. Някои селяни от околийските села продаваха кокошки в града, ала цените им бяха твърде високи. Вампирът се замисли дали няма да се наложи да потърси плъх или котка, чиято кръв да изпие през нощта, тъй като вече се мръкваше. Свръх всичко, сред цялата глъчка Алтира не можеше да изпадне в транс и да потърси контакт с майка си, не и без това да предизвика подозрение.
Малко преди да изпадне в тихо отчаяние от местната скъпотия, най-неочаквано към него приближиха облечени в красиви дрехи господа с мазни усмивки на лицето. Не това обаче му направи впечатление — той установи, че това са слуги на вампир! Бяха леко бледи и с неестествено ярък поглед, което означаваше, че някой вампир редовно пие кръв от тях и използва хипнотични сили, за да ги омайва. Самият Римиел добре познаваше тези практики, тъй като ги ползваше върху селянките край Ледената планина, които от контактите си с него помнеха милувките, а не ухапванията. Но вампирът, който контролираше тези хора, сякаш бе стигнал още по-далеч, вероятно търсейки тяхната лоялност.