— Добре сте дошли в нашия град — обърнаха се към него хората в красиви дрехи. Говореха в унисон, усмихнати широко, чак до ушите. — Контеса Дезире има честта да ви покани в своето имение. Може да доведете и вашата… — те погледнаха многозначително Алтира — приятелка.
Римиел разбра, че тези хора вероятно възприемат Алтира като подобна на тях играчка на вампир. Което означаваше, че те са наясно какъв е. Това не му оставяше голямо поле за действие. Той не можеше да им откаже, не и ако наистина служеха на контесата. Нима тя бе вампирът в града? Това обясняваше защо имението ѝ е толкова отдалечено. Но защо Църквата не вземаше мерки по въпроса? Възможно ли е да не са усетили нещо странно? Вампирите имаха много особености.
Алтира се притисна до Римиел.
— Какво да правим? — прошепна тя.
Той я притисна успокоително към себе си и каза:
— Разбира се, господа. За нас ще е чест да приемем поканата на контесата.
— Колко прекрасно е, че приехте нашата покана — каза първият от тях, — моля, последвайте ни.
И хората с красивите дрехи ги поведоха към покрайнините на града. Към имението на контеса Дезире.
Имението се оказа огромна къща на три етажа, направена от боядисани в бяло дъски. Червени керемиди покриваха покрива, а навсякъде имаше макове — във вази, в саксии, изсушени по прозорците, наредени в малки лехи пред къщата. Във въздуха се носеше омайна миризма от цветята, но също и от кандила, чийто огън изпускаше благоухания и осветяваше вечерта. Като вампир Римиел не бе засегнат, но усети как Алтира леко залита и видя как клепачите и натежават. Той я поразтърси нежно и тя тръсна глава. Вампирът се приведе и я целуна нежно по клепачите, знаейки, че ледените му устни ще я събудят.
— Бъди нащрек — прошепна тихо той.
Сетне отново погледна към четиримата мъже с хубави дрехи, които ги очакваха. Всеки от тях бе усмихнат неестествено широко, а скоро причината за радостта им стана ясна. Контеса Дезире се появи на прага на къщата си и разпери ръце, сякаш за да посрещне Римиел и Алтира за добре дошли. Тя бе красива, неестествено бледа жена с червена коса, червено червило, червена рокля и червен лак, който украсяваше ноктите на ръцете ѝ.
— Каква радост и чест за мен е да посрещна себеподобен! — възкликна тя, плесвайки с ръце.
Римиел се поклони елегантно.
— Удоволствието е взаимно, контесо. Сърцето ми се изпълва с щастие от мисълта, че такава прелестна дама краси нашия род.
Алтира го погледна недоверчиво. Римиел усети, че момичето до него ревнува, но вече нямаше как да прекрати играта. Дезире се изкикоти доволно.
— При това — галантен. Кажи, миличък, ти не си от селски произход, при все че дрехите ти не са в най-доброто възможно състояние, нали?
— Уви, пътищата по тия места са коварни и трудно проходими. Модата трябва да мине на заден план зад целесъобразността — отвърна Римиел.
— Добре казано — усмихна се контесата. Алтира изтръпна — тя имаше четири издължени зъба, отгоре и отдолу на челюстта, а не само два — като нейния любим. Римиел също забеляза това и тя усети как тялото му се напряга.
Нима тази превзета жена бе по-могъщ вампир от него?
— Но нека не стоим на прага, носи нещастие — продължи контесата, прекъсвайки размислите ѝ. — Заповядайте у дома. Виждам, че ти си носиш играчка.
Римиел вдигна глава.
— Прекрасна лейди — каза той, — прощавам ви това, което казахте, тъй като го отдавам на незнание, а не на лошо чувство, но дамата до мен не е нито моя, нито ничия играчка. Тя е вълшебница с голяма сила, за мен е чест, че мога да я нарека своя любима.
Алтира усети как се изчервява.
— Колко романтично! — приповдигнато отвърна контесата, сякаш информацията не я бе впечатлила ни най-малко. Езикът ѝ обаче издайнически облиза масивните четири зъба. Освен повече, те бяха и по-големи от тези на Римиел, забеляза момичето.
Това я притесни.
Но нямаше какво да стори — Римиел вече вървеше след контесата и стиснал ръката ѝ, я поведе със себе си.
Четиримата усмихнати мъже ги последваха. Контесата ги въведе в просторна столова, в която имаше наредени уханни ястия и чаши с руйно вино. Те бяха поставени в изящни съдове по продълговата маса, пред столовете по дългата ѝ част. От двата края на голямата маса имаше масивни, подобни на тронове столове и пред тях нямаше нищо.
Контесата седна в един от тях и даде знак на Римиел да застане срещу нея. Той кимна, а Алтира седна до него. Гозбата пред нея изглеждаше вкусна.
— Хапни си, миличка — каза контесата, — аз ценя спокойствието и комфорта на човешките същества.
Тира не чака втора покана, а започна да се храни. Забеляза, че това правят и облечените в скъпи дрехи мъже. Те ядяха стръвно и с неестествен апетит, гълтайки цели късове месо, които прокарваха с тежки глътки вино. Контесата ги наблюдаваше с премрежен поглед.