— Благодаря за гостоприемството — каза Римиел, — радвам се, че споделяте залъка си с моята любима.
Отново тези думи. Алтира едва не се задави.
— Това е залъкът на моите слуги, миличък — отговори контесата, — нашият тепърва ще дойде.
— Нашият? — повдигна очи Римиел.
— Виждам, че си гладничък — продължи облечената в червено жена със същия сладникав глас. — Не се безпокой, няма да те оставим така. Макар да ти отива да си такъв един бледен!
И контесата се засмя звучно.
Алтира я погледна с неприязън. Тази крава флиртуваше с нейния Римиел! Мисълта я притесни. Какво, ако любимият и харесаше вампирската благородничка? Нима не ѝ бе казал, че е хубава? Дали пък баща и не бе прав за това, дето бе казал, че интересът на вампирите към любовта е мимолетен?
Но не, смъмри се тя наум. Римиел я обичаше и бе доказал това, обявявайки го публично пред другия вампир. В началото Алтира се бе учудила, че любимият ѝ разкрива толкова много: какви умения има и че я обича. Но сега си даде сметка, че това бе единственият му останал ход. Ако не го бе направил, благородничката нямаше да я приеме за нещо повече от храна.
Храна за два вампира.
Алтира потрепери.
— Нахранихте ли се, мили мои? — погледна контесата към слугите си. Те бяха изяли всичко в чиниите си и я гледаха очаквателно с широки усмивки, станали още по-нелепи от това, че устите им бяха оцапани с храна и вино.
— Да, господарке — отговориха в унисон.
— Прекрасно! — плесна с ръце контесата. — Значи сега идва моя ред. Филип, Салвадор, Каспар, елате при мен. Людовик, иди при госта ни.
Един от широко усмихнатите мъже отиде при Римиел и дръпна ръкава на дясната си ръка. Вампирът се обърка от толкова откровеното предложение за атака. В същото време устата му се напълни със слюнка.
— Контесо, аз… — опита се да каже той.
— Храни се спокойно, но по възможност не го убивай — каза тя, — все пак добри слуги не се намират толкова лесно.
Контесата взе ръката на първия от слугите си и заби четирите си мощни зъба в ръката му. Чу се неприятен звук като от смучене. Филип видимо пребледня. Когато се олюля, Дезире го пусна.
— Върви да спиш, миличък — и махна с ръка на следващия.
Алтира усети как ѝ става лошо. В следващия миг видя, че Римиел я гледа извинително.
— Извинявай, но… — отвори уста той. Бе му неудобно да пие кръв пред нея.
— Хапни си спокойно — каза тя.
Римиел кимна благодарно, след което захапа Людовик. Бе прецизен като пепелянка и пиеше по-бавно и по-умерено от контесата. Когато човекът пребледня и се подпря на масата, вампирът го пусна и му каза:
— Благодаря. Съветвам те да полегнеш. Пийни малко вода и хапни мед. Ще се почувстваш по-добре.
Слугата кимна и се отдалечи клатушкайки се от масата. В това време Дезире бе изпила дажбата си от Салвадор и Каспар. Римиел забеляза това и то не му хареса. Контесата бе очевидно по-хищен вампир от него, което вероятно я правеше по-силна. Освен това буквално се бе натъпкала с кръв, оставяйки неговата дажба достатъчна, че да го засити, но нищо повече.
Ако се стигнеше до евентуален конфликт, Дезире щеше да има огромно предимство пред него.
Въпреки това, утолил жаждата си, Римиел се чувстваше по-добре. Той се облегна на стола и се усмихна любезно.
— Благодаря за пиршеството, уважаема контесо. И все пак едно нещо не спира да ме мъчи. Откъде разбрахте, че съм в града и защо се решихте да ме поканите?
— Това са два въпроса, миличък — усмихна се контесата. Нахранила се, тя приличаше на лъвица, погълнала елен. Можеше да почива, но можеше и да напада.
— Но ще ти отговоря — продължи великодушно тя, — в града имам хора, които следят какви хора влизат и излизат. Сигурно сте забелязали човека, който ви засече, един приятен господин с бинокъл, който помага на стражите.
Римиел кимна, а умът му трескаво работеше. Контесата явно бе разположила свои по̀стови на стража, които да я информират какви хора влизат. И явно те бяха обучени да разпознават вампири.
— По принцип появата на наши събратя буди известно безпокойство — продължи контесата. — Както сигурно знаеш, мнозина от нас са строго териториални.
Римиел отново кимна. Това беше така, наистина. Повечето вампири не обичаха да делят ловното си поле нито със свои събратя, нито с други хищни създания от света на магията. Оттам идваше и прословутата вражда с върколаците.
— Но мен ме учуди нещо друго, миличък. Според моя информатор ти си дошъл в града по изгрев-слънце.