Като по команда усмихнатият слуга се появи отново. Той отведе Римиел и Алтира до една стая.
Дезире не ги изпускаше от поглед.
Глава XI
Римиел не бе спал от потъването на кораба. Като вампир той нямаше нужда от толкова почивка, особено сега, когато Алтира му бе позволила отново да крачи на дневна светлина. Така той бе заставал на пост винаги, когато момичето потънеше в сън. Но макар тялото му да не чувстваше умора, съзнанието му се изтощаваше. Затова, когато с Алтира се настаниха в стаята, осигурена им от Дезире, Римиел заспа, макар да бе настъпила нощта — моментът, в който повечето представители на неговия род излизаха на лов.
Стаята им не бе нито много малка, нито много голяма, но за сметка на това удобства не ѝ липсваха. Пухени кревати очакваха гостите, приютени от контесата, а върху тях имаше постлани сатенени завивки и меки възглавници, в които легналият за почивка потъваше. Благоухания изпълваха цялото помещение и — уморена от пътя и заситена от вечерята — Алтира заспа почти веднага. Римиел я последва малко по-късно, макар да знаеше, че не е много разумно. Удобното легло обаче го подмами. Удобствата за него не бяха така важни, както за живите хора, но все пак му доставяха удоволствие.
Събуди се от чуждо присъствие в стаята и отвори очи. В стаята бе тъмно, но вампирските му очи ясно различаваха всичко. Дезире бе застанала до кревата му и държеше меч в ръцете си.
— Какво? — отвори уста Римиел, но жената вампир бе по-бърза. Тя замахна с оръжието и прониза Римиел в корема, притискайки го към кревата. Той изкрещя от болка и изненада, а викът му събуди Алтира. Девойката понечи да се изправи, но усмихнатите мъже в хубави дрехи се появиха изневиделица, бързи като сенки, и застанаха до нея, хващайки ръцете и краката ѝ.
— Не мърдай, миличка — каза един от тях, човекът, когото контесата бе нарекла Салвадор.
В това време Дезире се приведе над жертвата си. Четирите ѝ вампирски зъба се удължиха неимоверно. Тя захапа Римиел за врата и стръвно засмука. Той отново извика, но вече по-немощно.
— Не! — извика Алтира и се замята, но добре облечените хора не я изпускаха. Те наблюдаваха ставащото със зли, налудничави усмивки. Римиел застена от болка и унижение, докато другият вампир изсмукваше кръвта от тялото му. Усети как светът му притъмнява, когато Дезире спря и отдели зъби от шията му. Той отпусна глава върху възглавницата, неспособен дори да изпъшка. Острието на меча го изгаряше. Макар да не бе от сребро или звезден метал, то го бе хванало в капан.
— Сега, миличка — каза Дезире, усмихвайки се злокобно на Алтира, — ще изпълниш ритуала, за който те помолих. Мисля, че имаш достатъчно добра мотивация да опиташ нещо по-добро от това, което направи след вечеря.
— Моля ви — разплака се Алтира, — обясних ви проблема. Отървах Римиел от проклятието, защото го обичам…
— Именно — немилостиво каза контесата, — затова от грижа за него ще успееш да махнеш проклятието над мен, не е ли така?
Алтира поклати глава. Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Римиел се опита да каже нещо и помръдна, но Дезире безмилостно завъртя меча в корема му. Той отново извика.
— Ти да не мърдаш! — излая тя.
— Недейте! — извика отново Алтира. — Не го наранявайте. Ще дойда.
Контесата щракна с пръсти на слугите си.
— Доведете я при мен!
Добре облечените мъже избутаха момичето до жестоката вампирска жена. Трепереща, Алтира постави длани на слепоочията ѝ и затвори очи. Воалът отново се издигна, още по-огромен и тъмен отпреди, и тя бързо разбра, че това, което се иска от нея, е невъзможно. Действително, трепереше от ужас за Римиел, но този ужас подхранваше неистова омраза към контесата. Алтира дори не си бе представяла, че може да мрази някого така.
А омразата бе отрова за магията ѝ. Тя не можеше да помогне.
— Е, момиче? — нетърпеливо попита Дезире.
И тогава Алтира се реши. Щеше да излъже. Да, щеше да излъже дамата вампир, а после да я наблюдава как изгаря на слънцето. Това щеше да ѝ достави удоволствие.
Чак се уплаши от тъмното чувство в сърцето си.
— Вече сте свободна, господарке Дезире — каза тя покорно.
— Хмм — повдигна вежди контесата, — толкова лесно? Хубаво тогава. Ще посрещна изгрева иззад завеса, но дори косъм да падне от главата ми, моите слуги ще ликвидират твоя любим, ясно?
Мъжете в красиви дрехи се усмихнаха жестоко. Алтира погледна тях, а после и ранения Римиел. Разбра, че с лъжата си няма да постигне нищо.
Изпадна в паника.
— Не… — каза тя, — аз… аз не мога да махна магията, това, което искате… не е възможно.