Добре облечените слуги впериха отчаяни погледи в своя нападател, разбрали, че всички митове от Иррхас-Аббат са само бледа сянка на ужасната действителност.
Страховитият черен елф бе убил всичките.
С един удар.
Лерта прегърна Алтира и закри очите ѝ с ръка, за да предпази детето си от ужасната гледка.
В това време Римиел почти бе привършил с Дезире. Той пусна контесата на пода чак когато тя бе пребледняла като сняг и съвсем обезсилена. Ръмжеше тихо, а цялата му уста бе омацана с кръв.
— Оставям те жива — прошепна той. — Не от милост, а за да знаеш какво е някой да постъпи така с вампир. Помни това преживяване до края на вечността!
Дезире се опита да отговори нещо, но от гърлото ѝ излезе само немощен вопъл.
Римиел целият трепереше — от яд или от шок, Алтиарин не можеше да каже.
— Всичко е наред — черният елф приближи до приятеля си, — всичко е наред.
Римиел го погледна.
— Ако не беше дошъл… не знаеш какво ми направи тя.
— Няма значение — черният елф вдигна ръка, — ти също ме спаси от огромните ѝ зъби.
Лерта и Алтира ги приближиха.
— Добре ли сте? — попита внимателно лечителката.
— Да, да, добре съм — кимна Римиел някак прекалено бързо, — всичко е наред. Благодарение на теб.
— Рими… — Алтира го приближи и се хвърли на врата му. Вампирът я прегърна.
— Тира — каза той.
— Тази ужасна жена! — разплака се отново момичето. — Как можа!
— Сега е наш ред — намеси се Алтиарин.
— Алти, не мисля… — отвори уста Лерта, но черният елф отиде до падналата Дезире и опря двата меча във врата ѝ.
— Къде са богатствата ти? — а сетне погледна спокойно към останалите: — Имаме нужда от пари.
— Нищо няма да кажа — изсъска падналата жена вампир, — само почакай да върна силите си…
Алтиарин прониза рамото и. Дезире изпищя.
— Алти! — извика Лерта. Но Римиел и Алтира гледаха злобно контесата, всеки имащ своите причини да я мрази. Вампирът — заради унижението и заради това, че онази жена бе тормозила момичето, което харесва. Девойката — заради това, че Дезире се бе отнесла така с мъжа, когото обича, че го бе оставила в такова състояние, победен и унизен. Според нея никой нямаше право да се държи така с Римиел.
— Къде са парите? — с леден глас каза Алтиарин. — Отговори, иначе ще ти извадя костите от тялото една по една.
— Шкафът над камината в гостната — изстена Дезире, сетне събра сили, за да изпищи:
— Това няма да ти се размине, жалък касапин! Как можа да убиеш слугите ми така?
— Аз съм Лорд на Мрака — отговори ледено Алтиарин. — Правя каквото пожелая. Лерта, иди вземи парите.
— Алти…
— Иди и вземи парите!
— Алти, какво смяташ да правиш?
Черният елф не сваляше погледа си от Дезире.
— Това същество заплаши дъщеря ми. Нарани моя приятел и се опита да убие мен. Тя е опасна и зла. Не заслужава да живее.
И Дезире млъкна, прозряла, че в сърцето на черния елф има много по-малко милост от това на вампира, когото бе унижила по най-грозен начин.
— Алтиарин, недей — каза Лерта тихо.
— Тя е зла, мамо! — обади се Алтира. — Не знаеш как се отнесе с Римиел!
Вампирът глухо изръмжа.
— Зная — отговори Лерта, — зная, че е зла. Но ние не сме. Ако я убием сега, ако я убием така, докато е паднала и беззащитна, сме като нея. А ние не сме, нали Алти?
Алтиарин продължаваше да гледа Дезире, но черният цвят се оттегли от очите му.
— Нали, Алти? Римиел? Затова загърбихте Града на Странните Удоволствия и Лихваря? Защото не сме такива?
— Ти не си такава, Лерта — отговори Алтиарин, — но не знаеш какъв съм аз.
— Знам! — настоя Лерта. — Ти си мъжът, когото обичам. Мъжът, когото обичам, не е убиец!
Алтиарин стисна зъби.
— Остави я, Алтиарин — ненадейно каза Римиел. Звучеше уморено. — Не си струва. Ако я убиеш, ще я направиш жертва. Ако я убиеш, тя печели. Нека живее. Нека помни. Не го казвам от милост. Не го казвам заради нея. А заради нас.
Алтиарин не помръдна.
— Алти, Тира е с нас — продължи Римиел, — не бива да ни вижда… такива.
Девойката отвори уста да каже нещо, но после я затвори отново.
И баща ѝ разбра думите на приятеля си.
Той погледна към Римиел и му хвърли дългия меч на контесата.
— Нали ти казах, че имаш нужда от оръжие. Задръж го. И без това ти я победи.
Сетне отново погледна Дезире и натисна леко с тънкия си меч. По гърлото на победената жена вампир потече кръв.
— Ако тръгнеш след мен или семейството ми, ще те одера жива. Бавно. Ясно ли е?
Контесата кимна. В очите ѝ блестяха кървави сълзи на безсилие.
Черният елф се обърна към спътниците си.
— Хайде.
Римиел и дъщеря му го последваха, а Лерта застана до него.
— Гордея се с теб, Алти — прошепна тя.