Единственото движение идваше от личинките и буболечките, които живееха в плътта им. Един от тях дори имаше пиявица, която се бе закачила за устната му и стръвно смучеше кръв, която сякаш никога не свършваше.
Когато най-сетне свърши, главатарят пилигрим съчувствено поклати глава.
— Ето, виждате за какво говорим. Крадци и престъпници. Хора, които заслужават наказание. Не като вас. Вие сте добра жена.
Дезире кимна, внезапно развълнувана. Може би си намираше нови съюзници. Тези хора може и да бяха ужасни на външен вид, но явно не се бояха от враговете ѝ. Щеше да ги използва, за да си отмъсти. Точно така щеше да направи.
— Как егоистично не споделят това, което имат, с ближния си — продължи предводителят на пилигримите, — те не са като мен. Вкусете от моята кръв и не ще доловите разликата между деня и нощта.
Дезире зяпна. Нима този монах и предлагаше да я отърве от проклятието? Това бе невероятно. Ето че късметът ѝ все пак проработваше.
— Вие може да направите това? — попита тя.
Вместо отговор монахът извади гнилите си ръце изпод ръкавите. Те бяха покрити със струпеи и насекоми и пряко волята си Дезире потръпна. Но когато пилигримът с един замах проряза плътта под китката си и черната му кръв изби, гъста и лепкава като петмез, жената вампир изгуби контрол над себе си. Искаше да вкуси тази кръв. Знаеше, че на света няма нищо подобно.
Обхвана я вълнение. Отдавна не се бе чувствала така. За последно бе толкова развълнувана, когато бе купила онази стара книга от пътуващия букинист. Книгата, в която бе описан ритуалът как да стане вампир. Тя го бе изпълнила подробно и прилежно, а жертва бе станал мъжът ѝ. Бе източила кръвта му и бе придобила сила, за каквато не бе и сънувала.
И ето че сега, шейсет и шест години по-късно, получаваше възможността да стане още по-силна.
И не смяташе да я пропуска. Тя не бе като онзи Римиел, дето страдаше от скрупули. Тя бе силна жена и искаше да живее така, както тя знае, без да се ограничава от морални предразсъдъци. С тази воля преди тринайсет години бе станала и благородничка, пленявайки сърцето на местния застаряващ конт, загубил ума си по загадъчната, явяваща се само нощем красавица дотолкова, че да я направи своя законна съпруга и наследница. След това, разбира се, бе изпила кръвта му.
Но това, което предстоеше, бе по-велико от благородническата титла. Може би по-велико дори от вампирската ѝ същност.
— Ела, дете мое — каза пилигримът и Дезире покорно приближи, коленичейки пред монаха, след което отвори нетърпеливо уста. Четирите ѝ зъба се удължиха.
Монахът наклони ръка и гъсти, черни капки кръв паднаха в устата и. Жената вампир веднага разбра, че е направила ужасна грешка, че второ поредно денонощие амбицията я бе предала. Усети пронизваща болка, за каквато и не бе подозирала, че може да съществува. Понечи да изпищи, но не можа. Гласните ѝ струни бяха залепнали за гърлото от слузестата кръв, която бе изпила. Болката се пренесе по цялото ѝ тяло. Тя се опита да отскочи, да нападне ужасните монаси, осквернили дома ѝ.
Но не можа да направи и това.
Погледна надолу. Видя как тялото ѝ се разпада в отвратителна на вид локва, чиято течност се разливаше в цветове, които никога не бе виждала. Обзе я ужасна паника. Осъзнаваше, че нещо кощунствено се случва със самата ѝ същност.
Вдигна глава и погледна умолително пилигрима, който я гледаше равнодушно, докато тя се разтваряше. Вече нямаше и ръце — само рамената, шията и вратът ѝ стърчаха над отвратителния, пъстър бульон, в който се бе превърнала.
— Ако бяхте уловили крадеца и ни бяхте предали камъка му, всички щяхме да сме много доволни — каза той, — ала вие се провалихте. Некомпетентността, посвоему, също е грях.
Докато изговори тези думи, Дезире се бе разляла цялата. Само главата ѝ стърчеше над чудовищната локва, но брадичката ѝ също започна да се топи.
— Освен това — продължи монахът, — ние не излъгахме. Мъртвите наистина не правят разлика между деня и нощта. О, не ме гледайте така изненадано. Като вампир би трябвало да знаете, че смъртта е също тъй нечестна, както и животът.
И Пилигримите на Тъмното Начало се разсмяха, в абсолютен синхрон и напълно неподвижни. Дори краищата на расата им не помръдваха.
Вече само лицето на Дезире се подаваше над отвратителната локва, в която се бе превърнало тялото ѝ. Тя отвори уста да изкрещи, но докато го правеше, лицето ѝ се разтече.
Миг по-късно настъпи милостивият мрак.
Глава XII
— Виждал съм как се бият вампири в Иррхас-Аббат. Те са екзотични и много опасни противници. Хем бързи, хем силни. Но имат една слабост. Знаеш ли каква е тя?