Алтиарин гледаше спокойно Римиел. Бе вечер. Четиримата бяха вървели през целия ден и затова Лерта и Алтира бяха капнали. Майката и дъщерята направо се бяха проснали до напаления от черния елф огън. След като починаха и ядоха, Алтиарин реши да започне обучението на Римиел в боя с меч.
— Имаме повече от една слабост — отговори вампирът намръщен, — уязвими сме, ако ни пронижат с кол в сърцето, среброто е анатема за нас, звездният метал също може да ни рани. Слънчевата светлина е фатална за моите събратя.
Римиел държеше меча си малко несигурно. Досега той никога не бе разчитал на оръжие. Бе доволен от това, което има — невероятни рефлекси, бързина и чудовищна сила.
— Не говорех за това — поклати глава Алтиарин, — става дума, че вие очаквате да спечелите, защото сте вампири.
— Не разбирам — тръсна глава Римиел.
— Ще ти обясня — Алтиарин започна да го обикаля. И двамата бяха изтеглили мечовете си, но в момента ги държаха свалени. — Когато някой иска да убие вампир, той се приготвя за това. Проучва слабостите му, навиците му. Изготвя боен стил, с който да го надхитри и победи.
— Това не е толкова лесно — възрази Римиел.
— Не — съгласи се Алтиарин, — както не е лесно да се справиш и с планински лъв. Винаги има риск, колкото и добре да си подготвен за срещата с него. И все пак, можеш да вземеш мерки, които до голяма степен да неутрализират предимството на лъва. И той не може да направи нищо по този въпрос.
— Нима намекваш, че бих бил безпомощен срещу противник, който е решил да ме убие?
— Не — вдигна ръка Алтиарин и погледна приятеля си. Присви очи. Римиел изглеждаше напрегнат, ядосан. Така бе и през целия изминал ден. Дори милите думи на Алтира не бяха успели да го успокоят.
Черният елф смяташе, че има представа защо. Той бе работил с войни по време на престоя си в Иррхас-Аббат и добре знаеше мисленето и реакциите им. Римиел приличаше на някого, който смята, че се е провалил или изложил.
— Не исках да кажа това — реши да подбере думите си той внимателно. В Иррхас-Аббат схемата на обучение бе такава, че войнът постоянно бе разгневяван със сардонични подмятания, така, че гневът да обземе сърцето му. Тогава той се ковеше като желязо и се превръщаше в убиец. Така бяха обучавали и самия Алтиарин, подигравайки му се за всеки провал, докато накрая той не бе победил онези, които го бяха правили. Дори бе убил някои от тях — в Града на Странните Удоволствия това се приемаше за нормално, стига да е станало според правилата, в дуел.
И стига жертвата да не е жрец, спомни си с горчивина Алтиарин. Но после прогони тази мисъл от главата си. Сега имаше друга задача. Да върне самочувствието на Римиел, да го направи още по-силен, отколкото е сега. Може би животът на дъщеря му щеше да зависи от това.
Но подходът на Иррхас-Аббат определено не бе добър спрямо приятел. Алтиарин нямаше намерение да унижава Римиел, а напротив. Затова реши да използва подхода на Крау, бащата на Лерта, добрият старец, който го бе научил да ловува, да стреля с лък — изкуство, което черните елфи презираха.
— Ти не си лъв — продължи Алтиарин, — лъвът е едно животно. То не може да се подготви за среща с черен елф или инквизитор, или дори с друг лъв. То сляпо следва инстинктите си. Докато ти си вампир, разумно същество, на практика човек, който е преминал в друго състояние. Затова намирам за странно това, че толкова много от вас реагират като животни и разчитат само на естествените си предимства.
— Най-често те са достатъчни — отговори Римиел.
— Но понякога не са — припомни му Алтиарин.
— Както е при мен — с горчивина каза вампирът. — Провалих се срещу червеите, срещу великана, срещу пеперудата, а сега и срещу Дезире.
Това било значи. Римиел се укоряваше за това, че не се е справил срещу чудовищата, които бяха срещнали по пътя си. Това можеше да се очаква — той бе горд и самоуверен, а сега бе разтърсен от това, че в рамките на броени дни на няколко пъти едва не бе изгубил живота си.
— Не си се провалил — внимателно каза Алтиарин, а Лерта и Алтира, които бяха наблизо, закимаха. Алтира веднага се опита да окуражи любимия си, но Римиел сведе глава.
— Ти ми помогна срещу великана, който иначе щеше да ме смачка — напомни му черният елф, — спаси детето ми от пеперудата. Ти отне силите на Дезире, която ме бе хванала в капан.
— Но бях победен от всички тях — напомни му вампирът, — на два пъти смуках кръв от вас, от теб и от Тира. Това…
— Ти си приятел, Римиел — прекъсна го Алтиарин, — ако имаш нужда от нашата кръв, ще я имаш.
Вампирът го зяпна.
— Да, от нашата. Бих предпочел да е от моята, а не от тази на жена ми или на дъщеря ми. Но реакцията ми при великана бе непремерена. Бях заслепен. Истината е, че не бих искал нищо лошо да ти се случи. Ти си ми приятел.