— Това не е така — повтори той спокойно. — Когато паднеш, се изправяш. Продължаваш напред. И ако имаш приятели, няма нищо срамно в това да се подпреш на тях.
— Искам и вие да се подпрете на мен — отвърна упорито Римиел.
— Знам — кимна Алтиарин — и затова ще ти помогна. Ще те направя много по-силен.
Римиел кимна.
— Добре — каза накрая той, — да започваме.
Черният елф се усмихна.
— Това исках да чуя.
През следващите няколко дни черният елф разкри на своя приятел много от тънкостите на боя с меч, като адаптира собствените си познания към оръжието на Римиел — меч, далеч по-голям от този, който той въртеше. Съобрази се и със силата на вампира, която определено надхвърляше неговата. Алтиарин започна от съвсем елементарни неща, от които Римиел малко се смути, но черният елф настоя, че става дума за важни детайли — правилна стойка, правилни стъпки, прецизен захват на меча. Римиел схващаше учудващо бързо и овладя перфектно тези основни понятия, което зарадва Алтиарин.
— Твоята посестрима от Кайнам размахваше меча като сопа — обясни черният елф по време на една такава тренировка, — не искам да правиш същата грешка.
След като помогна на Римиел с тези техники, черният елф започна да му показва различни удари с меча: първо фундаменталните за всяко фехтовално изкуство движения, а после и коварните лъжливи удари, които често носеха победата. По време на тези тренировки Алтиарин разкри на Римиел предимствата от неговото състояние.
— Твоят меч е по-тежък — обясни той, — с него главно се сече. Но ти си много силен и можеш и да мушкаш с него.
— Да, а и при мушкането по-малко кръв ще иде на вятъра — отговори вампирът.
Черният елф не пожела да коментира това изказване.
Освен с Римиел, Алтиарин се занимаваше и с дъщеря си, макар тя да имаше само нож. Той обаче я научи да го използва доста ефективно.
— А защо аз нямам меч? — попита тя.
— Има си време за всяко нещо — отговори черният елф, — ти първо ножа овладей, после ще се мисли за такъв меч, който е подходящ за физиката ти.
Алтиарин намекваше, че макар и силно, Алтира не бе едро момиче и не можеше да размахва кой знае колко тежко оръжие. Дори мечът на баща ѝ, който бе по-лек от този на Римиел, ѝ се виждаше малко тежък.
Встрани от тренировките, четиримата пътуваха доста леко. Земите между Кайнам и Ридпе бяха почти пусти, тъй като повечето пътници предпочитаха реката за превоз. Не хранеха илюзии, че ще заблудят преследвачите си пилигрими, но се надяваха да спестят на други кораби срещата с техните чудовища.
По време на пътуването Лерта показваше и различни вълшебства на Алтира. Досега лечителката бе разкрила различни свои умения на девойката, но сега двете започнаха сериозно да се занимават с магията си. И — малко изненадващо за опитната знахарка — се оказа, че процесът е двупосочен — Алтира бързо разбираше това, което майка ѝ показва, а после му намираше нови приложения.
Младото момиче се сближи и със своя любим. Веднъж получили одобрението на Алтиарин, Римиел и Алтира вече не криеха близостта си нито от родителите на девойката, нито от самите себе си. Целувките и прегръдките край огъня станаха най-приятното нещо за двамата. Отпуснати покрай тях, Лерта и Алтиарин също понякога демонстрираха близост, макар и двете двойки да спазваха определено приличие.
Времето в тия краища на континента Тарр бе доста по-меко, отколкото в подножието на Ледената планина и въпреки че полята бяха заснежени, вятърът не бе така бръснещ и леден, а денем дори ставаше топло. Безлюдните местности се разнообразяваха от села, които четиримата заобикаляха. Не искаха да привличат внимание върху себе си и не желаеха да докарат на хората някоя беля. Макар отдавна да не бяха виждали пилигримите, знаеха, че свирепите монаси са по петите им. Надяваха се само да не срещнат някое ново изчадие, създадено с помощта на черната магия. Надеждата обаче не им пречеше да оставят пост по време на почивката си. Най-често това бе Римиел. Могъщият вампир вече почти нямаше нужда от сън. Тялото му не се уморяваше, въпреки тренировките, на които Алтиарин го подлагаше, а сега, когато дневната светлина не му пречеше, нямаше и причина да се крие от нея, както бе правел някога. Затова той настояваше да поема всички постове, но Алтиарин не бе съгласен. Той знаеше, че съзнанието на приятеля му се изтощава от постоянното бдение и затова дори сега той има нужда от почивка. Затова някои нощи го оставяше да спи и той поемаше постовете заедно с дъщеря си. Алтира сама бе поискала да изпита уменията си, тъй като ги смяташе за неизменна част от своето обучение. Тя бе твърдо решена да стане войн, с уменията на баща си, и магьосница, силна като майка си. Лерта и Алтиарин не бяха особено очаровани от това ѝ желание, а Римиел не искаше да „отнема от съня ѝ“, но Алтира бе момиче на 17 години и вероятно дори боговете нямаше да могат да я разубедят от нещо, което си бе наумила.