— В тоя случай е вярна поговорката, че крушата не пада по-далеч от дървото — обясни Арно, — тоя човек е усойница и е напълно безмилостен. Казват, че си имал лични убийци, с които отстранявал противниците си. Но моят палат е добре охраняван — не се безпокойте.
Той въведе гостите си в огромната сграда, която бяха видели още извън града. Оказа се, че е неин собственик. Тя бе масивен, красив дворец от бял камък, с високи кули и безброй много стаи и коридори. Алтира го гледаше смаяна. Тя бе гостувала у Римиел, но неговият планински замък не можеше да се сравнява с масивното здание, в което бяха въведени.
Посрещнаха ги верни на барона стражи, които поздравиха с удряне с юмрук по гърдите, а учтиви слуги се погрижиха за тях, дадоха им нови дрехи — подобни на техните, ала чисти и от по-качествена материя — а после им предоставиха баня, в която да се измият и две големи стаи — за всяка от двойките. Когато се оправиха, вече бе станало вечер и пълничкият благородник ги покани на вечеря в трапезарията на палата. Цял следобед той се бе занимавал с държавни дела и затова бе леко уморен и радостен от възможността да побъбри с приятели.
— Омръзна ми тая политика — оплака се той, отпивайки от бокал вино.
Бяха насядали покрай голяма кръгла маса, на която бяха сервирани най-изискани блюда. Арно беше отпратил слугите, за да може да разговаря спокойно с гостите.
— Кажете какво ви води насам, а тия от вас, които не познавам, нека се представят.
Алтиарин не знаеше какво да каже на шишкавия благородник и какво не, ала Лерта долови, че сърцето на Арно е чисто и затова без страх му разказа как двамата със съпруга си живели в Ледената планина, скрити от другите. Сподели за детето си и за своя приятел, вампира Римиел.
— Същият Римиел? — ахна Арно. — За него се носеха легенди. Вампирът, който живеел като благородник. Никой не смееше да пита много за него, тъй като се знаеше, че дава тежки кесии със злато на краля и дори на някои духовници.
— Така е — съгласи се Римиел, — ще се изненадаш какво спокойствие могат да купят парите. Дори наскоро попаднахме на друг вампир — една жена, която също със злато бе купила правото да управлява като благородник.
— Не се изненадвам — сви рамене Арно, — парите стават фактор с все по-голяма тежест в политиката. Благородниците гонят само имането си, а и в Църквата нещата тръгват в тая посока. Когато млади духовници харесаха призивите ми и решиха да заложат на идеята за повече толерантност и любов, старите схоласти ги посрещнаха на нож. От конфликта се възползваха меркантилни хора като абат Делет от Кайнам, които лавират между двете групи и се обогатяват от това. Парица е царица, това е новият девиз на Кралството.
— Новият стар девиз — обади се Римиел.
— И пак е по-добре, отколкото с фанатици като тоя Маркус. Онези — ни да ги вариш, ни да ги печеш.
— Съгласна съм — кимна Лерта.
— И все пак — попита Арно, — защо сте дошли тук, в устата на лъва? Неразумно е, знаете.
— Нямахме избор — отговори Римиел и разказа на благородника за странния свещеник със зелен камък и зловещите пилигрими по петите му.
Лицето на Арно се издължи.
— За пръв път чувам за такива пилигрими. Не мисля, че Инквизицията има нещо общо с това. Елфе, да не би твоите братя от Иррхас-Аббат…
— Сблъсквал съм се със злобата им — призна черният елф, — но тези създания не са от Града на Странните Удоволствия.
— И не почитат Рамакар — добави Римиел.
Арно потърка брадичката си.
— И казвате, че пътувате към Гората на Всемайката — попита той.
— Да — кимна вампирът. — Според умиращия монах, от когото взех зеления камък, само там злото може да бъде унищожено.
— А може ли да видя този камък? — попита Арно.
— По-добре не — отговори вместо любимия си Алтира. — Това е зъл талисман, на лош късмет е.
— Щом казваш така, доверявам ти се — кимна Арно, — майка ти е добра жена, ти сигурно си се метнала на нея.
— Упорита е като баща си — обади се Лерта.
— Аз обаче знам едно място, дето можем да научим повече и за камъка, и за онези пилигрими — продължи благородникът.
— Така ли? — попита Алтиарин. — И какво е то?
— В покрайнините на Кралството, дето Гората на Всемайката се вижда и контролът и на Църквата, и на държавата е слаб, има един манастир. Там са поклонници на Томан, дето не са като другите. Инквизитор Маркус би казал, че са еретици, но за мен са по-близо от него до Изкупителя. Пазят догмата, но не са фанатици. Могат да се бранят, ала не нападат. Съхраняват много стари религиозни свитъци. Ако някой знае нещо за противниците ви, това ще са точно те. Манастирът им е на път.