Алтира опита да го изненада и хвърли назъбения нож на баща си към него, но фигурата вдигна ръка и шиповете разрязаха оръжието ѝ на ситни части.
— Звезден метал! — извика Римиел в същия момент, докато вдигаше меча си срещу огромната двуостра брадва. Острието му се строши на ситни късове.
— Дни наред тренировки отидоха на вятъра — изпъшка вампирът, грабна Алтира и я хвърли като играчка към леглото, докато скачаше между двамата противници, за да привлече вниманието им.
— Бягай при първа възможност! — извика той.
— Няма да те оставя! — изпищя Алтира, докато се изправяше на кревата. За нейно щастие, бронираните войни прецениха Римиел като по-опасен и тръгнаха към него. Вампирът приклекна под удара на двуострата брадва, която влезе в каменната стена като в масло, и направи кълбо назад, за да избегне шиповете на втория противник, който пристъпяше към него с отсечените, но премерени стъпки на богомолка, приближаваща жертвата си.
Брадварят отново замахна, този път, за да отсече краката на Римиел, но вампирът скочи над острието. Вторият му противник обаче мушна към него с шиповете. Римиел се дръпна настрана, ала остриетата от звезден метал разрязаха бузата му. Вампирът простена от болка и отстъпи назад.
В това време Алтира хвърли една ваза, която стоеше на нощния ѝ шкаф към втория войн. Той се извърна рязко и пръсна порцелановия съд във въздуха с шиповете по ръкавицата си. Сетне изсъска и тръгна към момичето.
— Остави я! — извика Римиел и понечи да скочи към него. Първият брониран застана на пътя му и надигна брадвата си, за да го разсече надве. Вампирът обаче отдръпна глава настрани, хвана летящото към него оръжие за дървената дръжка и използва нечовешката си сила, за да изблъска острието назад, право към лицето на противника си. Брадвата разсече шлема на противника му с неприятен, режещ звук, а главата му се пръсна в кръв и мозък. Първата бронирана фигура рухна на земята.
Римиел издърпа брадвата от трупа, но вторият му противник вече нападаше. Шиповете разрязаха дръжката на оръжието и дланите, с които вампирът го държеше. Римиел отскочи назад, ругаейки, но бронираният войн вече правеше салто във въздуха. Шиповете му отново удариха вампира — този път прорязвайки гърдите и корема му — а обкованите му в метални ботуши крака го изритаха в брадичката. Вампирът изпъшка и се удари в стената. Тялото му изгаряше от болката, причинена от звездния метал.
Войнът с шиповете падна ловко на крака и надигна дясната си ръка, за да прониже приклещения натясно противник. Римиел събра всички сили и се оттласна назад, използвайки нечовешката си сила. Палатът на Арно бе луксозен и добре обзаведен, но стените му не бяха дебели като тези във великанската пещера например и изобщо не можеха да се мерят със силата на един вампир. Камъните зад гърба му не издържаха на натиска му и стената се раздроби, а самият Римиел се озова в осветения от факли коридор. Смъртоносният удар на противника му профуча покрай него и вампирът се възползва от това. Хвана врага си за протегнатата китка и го метна във въздуха.
Бронираният войн се удари в другата стена и падна на пода, но незабавно се изправи и кръстоса шиповете на ръцете си пред шлема. Очите му блестяха с фанатичен огън, като на луд.
Римиел се обърна към него. Шиповете го бяха ранили лошо и той усещаше как силите му отслабват. Въпреки това събра сили да се ухили зловещо, разкривайки издължените си зъби и махна с ръка към оцелелия враг.
— Ела ми!
— Малко почивка — каза Алтиарин, когато остана насаме със съпругата си. — Не помня от колко години не съм бил в подобна обстановка.
И наистина, барон Арно ги бе настанил в хубава, добре обзаведена стая, докато в последните две десетилетия черният елф бе живял в проста селска колиба. Наистина, някога бе отсядал на гости в замъка на приятеля си Римиел, но и там нямаше такъв лукс като в двореца на барон Арно — меки легла, големи прозорци към града, големи свещници, ако човек иска да чете през нощта.
— Арно е добър човек — каза Лерта. — Добре е, че го срещнахме. Късметът може би се обръща на наша страна.
В този миг на вратата се потропа.
Алтиарин погледна по посока на звука.
— Кой е? — попита той.
Отговор не последва.
— Тира, ти ли си? — попита Лерта.
— Римиел? — обади се и Алтиарин. — Арно?
— Влез! — допълни го Лерта.
Но на вратата отново се потропа, без отговор.