Римиел с неудоволствие се откъсна от Алтира, чиито бузи бяха пламнали.
— И при теб ли имаше нощни посещения? — попита вампирът.
— Да — кимна черният елф, — огромно говедо с боздуган, вероятно предназначен да разбива крепостни стени. С броня от звезден метал.
— При мен бяха двама — кимна Римиел, — още едно говедо с брадва и тоя тип с шиповете — той побутна с крак трупа до себе си.
— Убил си ги и двамата? — очите на Алтиарин се разшириха. — Впечатлен съм, Рими. Аз едвам се справих с един, при това с хитрост.
— И при мен се получи нещо такова, поне с втория противник — призна си вампирът, — но без твоето обучение нямаше да се справя. Имаш искрените ми благодарности, Алти. Мечът ми обаче бе строшен.
— И моят — махна с ръка черният елф. — Няма да ти го пиша като минус в обучението.
— Трогнат съм от твоето великодушие — усмихна се Римиел, но после отново стана сериозен. — Какво ще правим сега?
— Трябва да намерим Арно — намеси се Лерта, която също се появи иззад коридора, — може да е в беда.
— Да — кимна Алтиарин, а после се намръщи. — Да се надяваме да няма още бронирани красавци.
— Какво означава това? — попита Арно, треперещ от яд. Бронираният войн с два меча бе съсякъл и последният от стражите, този, който стоеше пред спалнята му. Баронът бе извадил сабята си и убиецът понечи да тръгне към него, но инквизитор Маркус махна с ръка.
— Не, чедо мое. Този грешник е мой. Ти върви да видиш как са братята ти.
Мъжът с два меча кимна и се затича обратно по пътя, по който бе дошъл и прокарал кървава просека от убити стражи и слуги.
Маркус изтегли меча си.
— Винаги съм знаел, че около теб има нещо нечестиво, Арно. Винаги съм се досещал, че имаш пръст в смъртта на баща ми. Но не можех да го докажа. Сега обаче настана часът на разплатата. Преди да те убия, кажи ми нещо. Защо предаде един предан войн на Църквата на една вещица?
Арно вдигна сабята си.
— Баща ти беше убиец, Маркус, досущ като теб. Той отвлече едно невинно момиче, за да го измъчва, изтезава и изкривява нашата хубава вяра. Томан никога не е бил кръволок, Маркус.
— И въпреки това проливам кръвта ти в негова чест — процеди инквизиторът и замахна с меча си.
Арно с мъка блокира. Остриетата се срещнаха със звън.
Алтиарин и Римиел тичаха по високите, тъмни коридори, следвани от Лерта и Алтира. Двамата се бяха въоръжили с оръжията на своите нападатели, черният елф — с тежкия боздуган, вампирът — с металните ръкави, от които излизаха шипове. Пътят им към покоите на Арно, които бяха доста отдалечени от стаите за гости, ги посрещна с кървави гледки, а Лерта и Алтира с мъка сподавяха виковете си. Някой бе минал през стражите така, както затопленият нож минава през масло. Не бяха пощадени и обикновените слуги, онези, които се грижеха в двореца да е красиво и уредено. Всички бяха изклани, дузини невинни хора, вършели работата си. Единственото прегрешение, с което бяха заслужили смъртта си бе, че се бяха озовали на неправилното място в неправилния момент.
След поредния завой черният елф и вампирът спряха. На пътя им бе застанал още един брониран войн. Той бе по-висок от останалите и бе въоръжен с два дълги, окървавени меча. Доспехите му бяха изплискани с кръв, което му придаваше адски вид.
— Това ли е представата ви за святост? — извика Лерта, вън от себе си от възмущение. — Убийци! Касапи!
Бронираният не отговори. Той вдигна меча в дясната си ръка и свали този в лявата надолу, след което приближи дръжките им една до друга. Чу се звук от щракване и мечовете се обединиха в едно-единствено ужасно оръжие с дълга дръжка и две кървави остриета от двете му страни.
Убиецът го завъртя и двете остриета засвириха във въздуха, а краищата им къртеха цели парчета камъни от стените.
— Назад — каза Алтиарин на Лерта и Алтира. Майката и дъщерята този път не възразиха, а пребледнели, се върнаха по коридора.
Римиел вдигна шиповете на ръцете си.
Алтиарин завъртя боздугана. Оръжието не му бе добре познато и той знаеше, че предимствата в тази битка не са на негова страна. Но разчиташе на опустошителната мощ на металните топки.
Бронираният войн неумолимо приближаваше, все така къртейки парчета камънак от стените.
Римиел скочи напред — като пантера, която напада бивол, а шиповете на ръцете му се устремиха към противника. Убиецът ги посрещна с едното острие на оръжието си, много по-закалено и дебело от тези на Римиел, и шиповете се пръснаха на части. Вампирът панически отскочи назад, едвам спасявайки ръцете си от подобна съдба.
В този миг нападна Алтиарин. Тежките топки на боздугана се завъртяха във въздуха със страховита сила, но бронираният ги посрещна с другото острие на оръжието си и оплитайки боздугана в него, дръпна силно назад и обезоръжи черния елф. Сетне удари оплетеното острие в земята. Боздуганът се разпадна.