— Не мисля — долетя гласът на Алтиарин, който влезе в залата, следван от Римиел, Лерта и Алтира. Маркус зяпна към тях и лицето му пребледня като на мъртвец.
— Това е невъзможно… — прошепна той.
— Дали? — повдигна вежди Алтиарин и очите му почерняха. — Мисля, че този път не избра добре противниците си, инквизиторе.
— Съгласен съм с моя приятел — кимна Римиел и зъбите му се удължиха, — наистина ли мислеше, че смешните ти войни ще победят нас, господарите на мрака?
— Вие сте отвратителни същества, проклети от Бога! — кресна Маркус, вън от себе си от яд. — Не ще спечелите нищо! Томан няма да остави такъв свой предан слуга да умре! Ето, сега ангел ще се спусне от небето и ще ви изпепели в небесната си светлина.
— На твое място не бих го искала — прекъсна го Лерта, — твоите хора избиха дузини невинни, инквизиторе. Хора, които просто вършеха работата си. На твое място изобщо не бих искала да погледна своя бог в очите.
— Еретическа бълвота — отговори Маркус бързо, сетне погледна към Арно. — Бароне, обръщам се към вашата вяра. Вярвам, че дълбоко в себе си сте благочестив, ако и жестоко заблуден човек. Няма да допуснете тези скверни създания да ме убият, нали?
— Няма да те убиваме — замислен каза Арно, — но ще те вържа тук, насред касапницата, с писмо. Нека хората видят що си сторил и да видим дали ще повярват на приказките ти за вещици и вампири.
Баронът се усмихна студено.
— А аз ще ида в Манастира на Озарението. Мисля, че следващият епископ на Ридпе ще е много по-благочестив човек от теб, инквизитор Маркус.
Маркус Зхул се опита да каже нещо, но Арно го чукна с тъпото на меча по слепоочието и инквизиторът припадна. След това, с помощта на Алтиарин и Римиел, го вързаха и запушиха устата му. Арно остави свитък, в който обясняваше как вероломно е бил нападнат от епископа и неговите убийци. В свитъка имаше дълго извинение към семействата на убитите и обещание, че в слаб опит за компенсация съкровището на барона ще се раздели между тях. Арно пишеше, че има нужда да отиде в манастир и да се посъветва с духовно лице за ужаса, който е преживял, но скоро ще се върне, с предложение за нов и праведен епископ и с каквато помощ може да предостави на роднините на пострадалите. Докато пишеше бележката, гърлото на барона се сви. Той обичаше искрено слугите си, познаваше семействата им, даваше им каквото може от личното си имане. Не можеше да повярва, че са били избити по този ужасен начин.
— Няма нужда да идваш с нас — опита се да го успокои Алтиарин, — преживя достатъчно. Ще се оправим и без приятелите ти от онзи манастир.
— Не бива — поклати глава Арно, докато едрото му тяло се тресеше от сълзи, — щом казвате, че светът зависи от вашата мисия, значи е тъй. Трябва да узнаете какъв е този камък и кои са онези пилигрими, които ви преследват. Ако знанието на моите приятели е ключът към успеха ви и не ви го дам… тогава целият свят може да погине. Не мога да рискувам.
— Тогава кажи ни къде е онзи манастир и ние сами ще го открием — предложи Римиел. — Или ни дай препоръчително писмо, с което да ни посрещнат. Това ще свърши работа.
— Няма — поклати глава Арно, — ония монаси са подозрителни. Инквизицията ги смята за еретици и търси и най-малък претекст, за да ги унищожи. Ще ви помислят за нейни шпиони. Както видяхте, те не се спират пред нищо…
— Добре де, но управлението на града? — намеси се отново Алтиарин. — Как ще погледнат хората като видят барона си избягал, а инквизитора си — убиец?
— На хората им стига, че ще имат виновник — отговори баронът, — мен ме притеснява как ще реагират роднините на моите стражи и слуги. Те са ми приятели. Сега ще помислят, че плащам с пари за смъртта на близките им.
— Те ще знаят, че не ги лъжеш — каза тогава Лерта, — от всичко, което видях, знам, че те правят разлика между теб и останалите управници, като този луд човек тук.
И лечителката погледна към Маркус, а на лицето ѝ се изписа безкрайно съжаление, като към човек, толкова тежко болен, че за него няма спасение.
— Това ме кара да се чувствам още по-виновен — потърка очи Арно, — но понякога човек трябва да взима трудни решения. Вярвам на това, което казахте за зеления камък. Вярвам, че моите приятели от Манастира на Озарението ще могат да ви кажат нещо повече за него и пилигримите, които ви преследват. Малко са тайните на историята и религията, скрити от тях. И ако тяхното знание е ключът към спасението на света… Нямам избор, освен да ви помогна.