— Те са добри хора — обясни барон Арно, — не са фанатици, дори са приятели на елфите…
— Достатъчно! — извика дочулият го Калимент. — Не споделяй тайните ни на случайни хора!
Арно погледна спътниците си извинително.
Калимент покани гостите в широка стая, която очевидно бе столова. В момента там нямаше никого.
Когато се обърна към тях, лицето му бе строго.
— Докато сте в храма, очаквам да спазвате някои правила, иначе ще ви изгоня — закани се абатът. Преди те да могат да отвърнат, той продължи: — Първо, няма да правите магии в манастира — погледна към Лерта и Алтира, — ние не смятаме тези практики за демонични, както нашите събратя от Инквизицията, но тук е място на чистата молитва. Нашата аура е достатъчно силна, за да отблъсне силите на злото, уверяваме ви.
— Истина е — кимна барон Арно. — Тези краища са диви и понякога през тях минават свирепи същества, тролове и върколаци например. Но никога не приближават храма.
— Добре че по пътя не срещнахме трол или върколак — каза Алтира и се притисна до любимия си.
Римиел не отговори. В миналото той бе срещал и от двата вида чудовища.
— Второ, няма да се отдавате на плътски удоволствия! — размаха пръст абат Калимент. Алтира се отдръпна от Римиел и се изчерви.
— Тук, както казах, е място за молитва — продължи свещеникът.
— Трето, няма да се молите на Рамакар — обърна се той към Алтиарин.
— Аз отдавна не го почитам — отговори хладно черният елф.
— Нима сте минал към вярата във Всемайката? — разшири очи абатът.
— Не зная — намръщи се черният елф. Понякога той казваше наум молитва, но не се бе замислял към кого.
— Както и да е. Тук може да се отправят молитви към Томан и към Всемайката. Не към Рамакар.
— Към Всемайката? — повдигна вежди Лерта. — Мислех, че това е ерес.
— Според глупците! — ядоса се Калимент. — В старите евангелия изрично пише, че Всемайката е родила Томан!
— Както и Рамакар — обади се Алтиарин.
Настана тежко мълчание.
— Да — накрая кимна абат Калимент, — както и Рамакар.
— Но това е невероятно! — ахна Арно. — Според официалната доктрина Рамакар е демон, а Всемайката не съществува!
— Да — отново кимна абатът, но после се намръщи и посочи с пръст Римиел, — но Вие ме разсейвате! Щях да забравя най-важното! Изрично Ви се забранява да пиете кръв тук!
— Но той се храни така! — възмути се Алтира. — Не можете да му забраните!
— Спокойно — вдигна глава Римиел, — няма. Уважавам традициите ви.
Кой знае защо, абат Калимент се намръщи още повече.
— Вие сте странен вампир — накрая каза той, — ходите под светлината на слънцето, пазите традицията на един манастир.
— Той е добър вампир — каза убедено Алтира.
— Нима? — вдигна вежди старият абат. — Кажи ми, дъще, колко пъти той е пил от кръвта ти?
Римиел се размърда неспокойно.
— Какво общо има… — отвори уста момичето.
— О, ясна е работата, значи. Той вече редовно се храни от теб, нали?
— Аз никога не бих я наранил — процеди вампирът.
— И все пак го правиш.
— Той пие съвсем малко! — възрази Алтира.
— Колкото му трябва.
— Оставете приятеля ми на мира — навъси се Алтиарин.
— Той е пил и от вас, нали? — поклати глава абатът. — Един ден всичките ще се събудите като него, прокълнати от Бога.
— Римиел не е прокълнат — твърдо каза Алтира и стисна ръката на любимия си. Римиел мълчеше, стиснал зъби.
— Той е наш приятел и му се доверяваме с живота си. Ако смятате да го обиждате, няма да останем тук — твърдо каза Лерта.
Абат Калимент се намръщи.
— Как държите само на това зло същество!
— Държим — отговори Алтиарин, — ако това не ви харесва, просто кажете и ще си тръгнем на момента.
Римиел погледна черния елф с благодарност.
— Бих ви изгонил — сви устни абатът, — но нямам избор. Трябва да знам истината. Казвате, че Пилигримите на Черното Начало ви преследват. Защо?
— Заради това — отговори Римиел и извади зеления камък от джоба си.
Реакцията на абата бе впечатляваща. Той скочи от масата, направи три пъти знака на Колелото и простена:
— Прибери го! Веднага!
Вампирът кимна.
— Хубаво — каза той и го постави обратно в джоба си, след което попита: — Какво е то?
— Откъде го взе… — глухо попита монахът.
— От един старец — отговори Римиел, — който дойде умиращ в моя замък. Пилигримите го търсеха. Бяха го ранили. Той ми остави камъка.
Абат Калимент скри очи в шепите си.
— О, не! Брат Доменикан.
— Брат Доменикан? — пребледня Арно.
— Той е от вашия орден? — попита Лерта.
— И вие ли търсите камъка? — добави Алтиарин.
— И как сте се забъркали с личовете? — отново се обади Римиел.