Най-после, след дни, нощи, години или векове — никой не може да каже — битката приключила. Уморил се Кракен да се бори с Рамакар и се отдръпнал назад в нищото, а богът войн се върнал назад към света, който бил спасил. Ала колко различен бил той от храбреца, тръгнал на рат! Кръвта на чудовището го била покрила от глава до пети, очите му блестели свирепо, а в душата му се бил загнездил неугасим гняв. Върнал се той при брат си и като видял останалите, струпани около него, ревнал грозно и сърдито:
— Дорде вие стояхте тук да се криете, аз срещнах чудовището в битка и го сразих!
И хората се свили пред гнева на бога и потръпнали пред ужасния му поглед.
Ала Томан казал:
— Братко, сам каза, че моето място не е в битката. С радост щях да срещна звяра редом до теб, ала ти ми забрани да те последвам.
— Забраната дадох, щото безполезни са твоите умения — отговорил Рамакар, — всуе баеш песни за любов и здраве на тези жалки същества, които майка ни създаде. Само въртенето на меча помага срещу чудовището, що иска да погуби света ни.
А Томан отвърнал:
— Братко, всички ние сме признателни и благодарни, задето ни спаси от злото чудовище. Ала има време за рат, има време и за празнуване. Седни, почини си, нека изцеря раните ти, нека донеса ти успокоение.
— Не ти ща ни изцерението, ни успокоението — троснал се грубо Рамакар, — всички ще следват моя път, ако искат да оцелеят.
И той ударил брат си през лицето и го изгонил, а после научил останалите раси как да се бият и да се убиват. Гледали Томан и Всемайката с неверие как целият сътворен свят потъва в пушеци и бива огласян от писъците на умиращи в безбройни битки, та даже се зачудили дали Кракен най-после не е докопал съзиданието в пипалата си. Ала уви, всичко, що ставало било дело на Рамакар, прокълнат от собствената си злоба.
Минало се време и Томан не издържал да слуша воплите на хората, а слязъл при тях. Където минел, носел изцерение и успокоение, както бил обещал. И мнозина отишли при него — човеци, уморени да гледат как краткият им живот изгаря в безкрайни битки; елфи, които помнели заветите на Всемайката; джуджета. Ала други елфи останали с Рамакар — усладили им се кървавите сражения и те с радост останали в мрака — а с тях били и всички създания, които богът войн бил извратил — орките, създадени да покорят брадатите джуджета, троловете, великаните, у които към първичната свирепост била прибавена злоба и вампирите — съвършените създания на Рамакар. Самият бог на войната се разгневил, като разбрал, че брат му се връща и тръгнал към него да го погуби, а около него като черен рояк летели Сталкерите на Мрака — ония небесни ангели, които доброволно паднали от небесата, за да му служат. Томан не желаел да се изправя срещу брат си, тъй като знаел, че и да може, не иска да го нарани, затуй се оставил на Сталкерите да го погубят, разпъвайки го пред всички на Колелото на Мъченията, а Рамакар грозно се смеел, като гледал как брат му се мъчи. Ала криво си направил сметката — щом материалното тяло на Томан погинало и той се пренесъл на горния свят, гдето живеят Всемайката и ангелите, брат му също изгубил допир с физическия свят и заедно със Сталкерите си се пренесъл в ужасно селение, част от небето, гдето облаците винаги са черни и непрестанно бучи буря. Оттогава битката на мрака и светлината се води на земята от оцелелите раси — елфите на мрака бранят честта на Рамакар с помощта на подчинени раси като орки и гоблини; хората, джуджетата и елфите на светлината са верни на старите богове. Ала Рамакар е коварен, а зовът му за кръв и мъст често изкушава и най-добрите, а лъжливите Сталкери на Мрака заблуждават уж верни на Томан хора, че пътят на съпротивата и кръвта е пътят към щастието. Тъй са се появили извращения — като Инквизицията — които уж от името на добрия Томан вършат дела в прослава на коварния Рамакар. Но в тътена от този сблъсък е забравена истинската битка, онази, която е почернила душата на храбрия Рамакар и го проклела завинаги. Кракенът, злото същество на хаоса, още съществува, а пипалата му безспир се гънат, за да сринат сътворението в провалата на пустотата.
Вероятно се чудите какво общо има всичко това с Пилигримите на Черното Начало и със странния зеленикав камък, който вампирът носи у джоба си. Тук идва времето да разкрия историята на моя орден.
Тоя манастир е изграден преди четиристотин години. Задачата на монасите бе да съберат истината за света. Тръгнахме ние и почнахме да изучаваме стари ръкописи, устни предания, митове, легенди и приказки. Тайно от ръководството на нашата религия осъществихме контакт с елфите на светлината. Така постепенно сглобихме цялата история, която ви разправих сега. Видяхме колко ограничена е нашата догма, колко неправилно е да се мразим с поклонниците на Всемайката или онези, които търсят свой собствен път към светлината. А дори и със слугите на Рамакар, макар те самите да ни ненавиждат. Открихме, че истинският враг е Кракенът.