Ала един човек от нашия орден, монах на име Корфин, възприел събитията от миналото превратно. Той сметнал, че боговете са слаби и недостойни да владеят света — ужасна ерес, обсебила ума му. Решил, че светът трябва да принадлежи на оногова, който е най-стар, а това е Кракенът — първичният хаос, който е бил, или не е бил — това е сложен въпрос на метафизиката — много преди Всемайката да се осъзнае. Корфин открил тайни ритуали, с които направил себе си и сподвижниците си безсмъртни, след което се отдал на скверна цел — призоваването на Кракена в нашия свят. Излишно е да казвам, че той и приближените му монаси бяха изхвърлени от нашия орден. Корфин обаче ни най-малко не се смутил от това — според записките, които имаме от онези мрачни дни, той си тръгнал с усмивка и обещал на доскорошните си събратя, че когато се върне, ще срине света. Минали години и монасите от ордена ни забравили за него. Преди тринайсетина години обаче един от нас, брат Доменикан, който обикаляше целия континент, дочу обезпокоителни слухове за група от монаси, които тормозили малко селище край океана. Доменикан отиде да изследва това място и разкри ужасна истина — след всичките тези години Корфин все още съществува като лич заедно с верните си монаси, които днес се наричат — вероятно вече се досещате — Пилигримите на Черното Начало. Тяхната цел била да вкарат частица от Кракена в нашия свят и с нейна помощ да унищожат творението в негова прослава. Доменикан се върна с тия вести в манастира много разтревожен и ние писахме на Инквизицията за проблема. Църквата прати войни да проверят какво става, ала те открили селото изоставено. И до ден-днешен остава зловеща загадка какво се е случило с обитателите му. Инквизиторите решиха, че щом няма хора, няма и проблеми, и зарязаха този случай. Тогава аз и Доменикан се свързахме с един от великите елфи от Леса — могъщия Телмакин, свещенослужител на Всемайката. Той взе присърце проблема ни и разкри ужасна истина — че Пилигримите вероятно скоро ще получат ларва на Кракена, яйце, от което ще се излюпи изчадие на първичния хаос, което да покоси живота в континента. Уви, елфите не можеха да ни помогнат пряко, тъй като служителите на Кракена предвидливо работеха в пределите на Кралството, където остават относително незабелязани. Телмакин обаче даде на брат Доменикан вълшебно биле, с което той можеше еднократно да заблуди Пилигримите и да отмъкне ларвата от тях, преди да се е излюпила от яйцето. Тъй нашият брат отиде на път, но както разбирам, няма да се върне. Не зная защо е решил да даде яйцето на теб, вампире, но в твоите ръце е съдбата на целия свят. Ако така нареченият от теб камък се разпука и съдържанието му се излюпи, тогаз ще се сблъскаме с невиждан ужас. Никой не знае какво е чудовището, което яйцето крие, ала не се съмняваме, че е могъщо и ужасно. Единствената надежда е то да бъде хвърлено във Водопада на Зората. От това място, според легендите, Всемайката благословила целия свят. Нейната сила е анатема за хаоса. Затуй трябва да идете там. Аз още сега ще пратя ястреб, който да отнесе писмо до великия Телмакин с новини за идването ви. Той ще ви преведе през Леса до Водопада и там ще сложите край на заплахата.
И с тези думи абат Калимент свърши разказа си. Бе се свечерило и в трапезарията бе притъмняло. По време на разговора други монаси се бяха присъединили да слушат, макар някои от тях да се ужасиха от присъствието на вампир и черен елф в манастира.
— Значи това е всичко — каза тъжно Лерта, — отново човешката алчност и глупост заплашват целия свят.
— Пилигримите не са глупави — поклати глава Алтиарин, — досега винаги успяват да ни намерят.
Той погледна към абата.
— Отче, ще трябва да тръгваме. Не можем да чакаме вашия приятел елф. Пратете му писмо, че идваме. Не бива да рискуваме Пилигримите да ви връхлетят.
Абат Калимент се изправи гордо.
— Този манастир е свято място — каза той, — ако не ви бях пуснал и вие нямаше да влезете. Корфин и неговите отстъпници дори няма да могат да приближат.
— Починете тази вечер — кротко промълви един от монасите — и на другата сутрин ще тръгнем с Телмакин. Истината е, че се разминахме с най-лошото. Щом яйцето е у вас, значи сме близо до унищожението му.