Свещеникът сведе глава.
— И все пак ударѝ гонга — продължи Корфин, — вампирът, когото преследваме, на няколко пъти избяга от нас, а и от други свои неприятели. По-хлъзгав е от змиорка и не ми се иска отново да го изтърва, отваряйки килия след килия, пълна с безполезните ти монаси. Нека този път дойде сам. Заедно с останалите.
Абат Калимент го погледна.
— Нима мислиш, че един вампир ще го е еня за нас?
— Колко си глупав само — засмя се личът. — Ако не го беше еня, защо щеше да вземе Детето на Господаря? Макар да е създание на Рамакар, по душа той е много по-близо до Томан от теб. Което го прави по-слаб, разбира се. Но стига приказки. Ударѝ гонга, иначе ще стане лошо.
И архиличът надигна костелив пръст. Призрачен огън заигра по нокътя му, пламък, който поразяваше както тялото, така и душата. Калимент усети да го побиват тръпки и удари с чук по гонга. Звукът изпълни целия манастир.
— Браво, абате — похвали го Корфин, — в друго време, в друго място, от теб щеше да излезе чудесен слуга на господаря.
Абат Калимент усети как очите му се изпълват със сълзи.
Римиел се събуди от внезапно парене в бедрото си. Отвори очи и видя странно, зеленикаво сияние да свети от джоба му. Изправи се и потрепери. Камъкът бе топъл, като жив, а навсякъде из манастира нещо тътнеше. Гонгът от трапезарията, спомни си той. Нима монасите закусваха толкова рано?
После си спомни за елфа Телмакин. Вероятно той бе дошъл. Излезе по коридора, мъчейки се да носи палтото си така, че джобът да не го докосва по крака. Внезапната активност на камъка го притесняваше — той вече знаеше, че това всъщност е яйце, от което трябва да се излюпи чудовище.
Алтира също бе станала, заедно с родителите си. Постепенно се събуждаха и монасите, които полека-лека изпълваха коридора.
— Какво става? — попита момичето.
— Не знам, но е безбожно рано — оплака се Арно, който тъкмо излизаше от килията си.
— Не богохулствай! — скара му се един монах. — Щом абатът ни вика, значи има причина!
— Вероятно Телмакин е дошъл — обади се втори духовник.
— Нямаше нужда да будят всички ни затова — оплака се трети.
Монасите тръгнаха заедно с гостите на манастира по мрачния коридор. Бе още много рано, а нощта — най-тъмна. Нямаше факли, но Римиел и Алтиарин виждаха отлично и поведоха останалите. Лерта и Алтира вървяха най-отпред.
Стигнаха трапезарията бързо.
И замръзнаха.
— Добре дошли! — каза главният пилигрим, разпервайки ръце. — Ех, приятелю вампир, голямо преследване му ударихме.
Римиел се огледа паникьосан. Отвсякъде се появяваха още пилигрими, някои от които изникнаха зад гърбовете им.
— Заповядайте, заповядайте, не стойте на прага — рече архиличът, — носи нещастие.
Вампирът стисна зъби отчаяно. Имаше силата и бързината да избяга право през стените на манастира, но не можеше да остави приятелите си. Затова приближи омразния си преследвач. Видя абат Калимент, който се бе свил зад него. Старият монах срещна погледа му и започна да обяснява:
— Той ме заплаши… не знаете с какво ме заплаши…
— Спокойно — вдигна ръка вампирът, — случило се е. Нормално е да се притесните.
Но кой знае защо, този отговор разстрои монаха допълнително. Той стисна очи, за да не се разплаче.
— Какво искаш? — попита Алтиарин пилигрима. Бе изтеглил своя меч от звезден метал, заставайки пред жена си и дъщеря си.
— Без грубости, моля — отговори Корфин, — инак ще наредя на моите приятели да избият монасите тук. Това би било голямо нещастие.
Черният елф прехапа устни. Погледът му срещна този на Римиел и двамата си споделиха нещо негласно. Каквото и да бяха правили в миналото, те вече не бяха същества на мрака. Нямаше да оставят толкова невинни да бъдат погубени току-така.
— Дайте ми камъка! — каза Корфин и приближи до Римиел. — Дайте ми камъка и всичко ще се размине тихо и кротко.
Пилигримите започнаха да се смеят, без дори да помръдват. Някои от обикновените монаси паднаха на колене и започнаха да молят своя бог за помощ, но такава не дойде.
— И ще оставиш тези хора на мира? — попита вампирът.
— Повече няма да ни видят — кимна архиличът и протегна ръка към вечно младия мъж. Пръстите му се разпериха като нокти на граблива птица.
— Това ще е краят на света, Римиел — обади се Лерта.
— Мълчи! — намеси се друг пилигрим и вдигна ръка. Пипала изхвръкнаха от пръстите му, но не за да ударят лечителката, а за да се увият около дъщеря ѝ. Римиел си спомни как самият той се бе гърчил в мъртвата хватка на това същество и извика:
— Пусни я! Ще ви дам каквото искате!
Корфин се усмихна и кимна на събрата си. Пипалата се отвиха от треперещата като лист Алтира.