Карлос Кастанеда
Сказания за силата
Пет свойства има птицата самотна:
първото — до най-висок предел лети;
второто — не страда за дружина, дори от своя вид;
третото — тя с клюна винаги се цели
във небето;
четвърто — няма цвят определен,
и петото — тя много нежно пее.
Първа част
ЕДИН СВИДЕТЕЛ НА ПРОЯВИТЕ НА СИЛАТА
1. СРЕЩА СЪС ЗНАНИЕТО
Не бях виждал дон Хуан от няколко месеца. Беше есента на 1971 година. Нещо ме караше да мисля, че се намира в къщата на дон Хенаро в Централно Мексико. Затова си приготвих всичко необходимо за пет-шестдневно пътуване и потеглих с колата. Рано следобед на втория ден обаче нещо ме подтикна да спра пред къщата на дон Хуан в Сонора. Паркирах колата и извървях краткото разстояние до неговия дом. За моя изненада той се оказа там.
— Дон Хуан! — възкликнах аз. — Не очаквах да те намеря тук.
Той се засмя. Изглежда, моята изненада го забавляваше. Беше се разположил пред входа върху един празен гюм за мляко. Имаше вид, че ме е очаквал. Посрещна ме непринудено, с израз на задоволство. Свали шапка и комично я размаха. После отново си я сложи и вдигна ръка за почест. След това яхна гюма като седло и се облегна на стената.
— Сядай, сядай — приветливо ме подкани той. — Радвам се отново да те видя.
— За малко да пропътувам напразно цялото разстояние до Централно Мексико и обратно до Лос Анжелис. Това, че те намерих тук, ми спестява няколко дни шофиране — казах аз.
— Все щеше да ме намериш — загадъчно отвърна той. — Но да приемем, че ми дължиш тези шест дни, в които щеше да пътуваш дотам. Ще можеш да свършиш нещо по-интересно, отколкото само да натискаш педала.
В усмивката на дон Хуан имаше нещо пленително. Той покоряваше със своята сърдечност.
— Къде са нещата ти за писане? — попита той.
Отвърнах, че съм ги оставил в колата. Той каза, че без тях изглеждам необичайно, и ме накара да се върна и да ги взема.
— Завърших една книга — споменах аз.
Той ми отправи дълъг, втренчен поглед, от който изпитах гъдел в стомаха. Все едно, че с нещо меко побутваше вътрешностите ми. Усетих, че ми прилошава, но в този момент той извърна глава и отново се почувствах добре.
Искаше ми се да му разкажа за книгата си, но той направи жест, че не иска и да чуе за нея.
Усмихна се. Настроението му бе приятно и приповдигнато и той веднага поде един обикновен разговор за хора и събития от последно време. Накрая все пак успях да го насоча към темата, която ме интересуваше. Споменах първо, че докато съм преглеждал ранните си записки, съм установил как от самото начало на познанството ни той подробно ми е описвал света на магьосниците. В светлината на това, което ми е разказвал на онзи етап, у мен се е събудил интерес към ролята на халюциногенните растения.
— Защо си ме карал толкова пъти да вземам тези растения? — попитах аз.
Той се засмя и тихо промърмори:
— Защото си глупак.
Чух го от първия път, но исках да се уверя и се направих, че не съм разбрал.
— Моля?
— Знаеш какво казах — отвърна той и стана. Приближи се до мен и ме чукна по главата.
— Много бавно загряваше и нямаше друг начин да те разтърся.
— Значи не са били абсолютно необходими? — попитах аз.
— В твоя случай бяха. Но има хора, които не се нуждаят от тях.
Той се изправи до мен, загледан във върховете на храстите вляво от къщата. После отново седна и заговори за другия си ученик — Елихио. Каза, че откакто е негов ученик, Елихио само веднъж е взимал психотропни растения, но въпреки това е много по-напреднал от мен.
— Някои хора са чувствителни по природа — каза той. — Но ти не си. Аз също не съм. В крайна сметка чувствителността не е от голямо значение.
— А какво тогава е от значение? — попитах аз. Той потърси точния отговор.
— От значение е воинът да бъде безупречен — отвърна накрая той. — Но това е само начин на изразяване, заобикаляне на същността. Ти вече изпълни някои задачи по магьосничество и мисля, че е време да спомена кой е източникът на всяко нещо, което има значение. И тъй, бих казал, че най-важното за един воин е да постигне цялостност на себе си.
— Какво означава цялостност на себе си, дон Хуан?
— Казах, че само ще го спомена. В живота ти все още има много разпокъсани нишки, които трябва да се свържат, преди да можем да поговорим за целостта на самия себе си.
Тук той прекъсна разговора. Махна с ръка, за да ми даде ясно да разбера, че иска да спра да приказвам. Явно беше, че наблизо има някой или нещо. Той наклони глава вляво, сякаш се заслуша. Както бе съсредоточен в храстите вляво от къщата, можех да видя бялото на очите му. Няколко мига стоя заслушан, после стана, приближи се до мен и ми прошепна, че трябва да излезем от къщи и да отидем да се поразходим.