Моят ум действително можеше да следва такава логика.
— Отразеното нещо е нашата представа за света — каза той. — В началото тази представа е описание, което започва да ни се дава още от момента на раждането ни и с течение на времето то завладява цялото ни внимание, докато от описание се превърне в представа.
Задачата на учителя е да преподреди представата, да подготви съществото от светлина за времето, когато благодетелят му ще отвори мехура отвън.
Той направи поредната си умишлена пауза и още веднъж ме упрекна, че не внимавам, съдейки по това, че не съм в състояние да реагирам с уместен коментар или въпрос.
— Какъв въпрос би трябвало да задам? — попитах аз.
— Защо мехурът трябва да бъде отварян? — каза той. Разсмя се на глас и ме потупа по гърба, когато отбелязах:
— Хубав въпрос.
— Естествено! — възкликна той. — Трябва да ти изглежда хубав въпрос, защото е напълно в твоя стил. Мехурът се отваря, за да може съществото от светлина да се види в целостността на себе си — продължи той. — Естествено, да наречеш това мехур е само начин на изразяване, но в случая е точен.
Тънкият подход, чрез който съществото от светлина се въвежда в неговата цялостност, изисква учителят да работи вътре в мехура, а благодетелят — отвън. Учителят пренарежда представата за света. Тази представа аз нарекох остро в на тонала. Казвал съм ти, че всичко, което сме ние, е върху този остров. Според магическото обяснение островът на тонала е създаден от нашето възприятие, което е приучено да се съсредоточава над определени елементи. Всеки от тези елементи и всички съвкупно формират нашата представа за света. Работата на учителя по отношение на възприятието на ученика е да преподреди в едната половина на мехура всички елементи от острова. Досега трябва да си разбрал, че почистването и пренареждането на острова на тонала означава да се прегрупират всичките му елементи в страната на разума. Моята задача беше да разградя обичайната ти представа; не да я разруша, а да я принудя да се прегрупира в страната на разума. Ти се справи по-добре от всекиго.
Той очерта на скалата въображаем кръг и го раздели вертикално на две части. Каза, че изкуството на учителя е да застави ученика си да групира своята представа за света в дясната половина на мехура.
— Защо в дясната половина? — попитах аз.
— Това е страната на тонала — отвърна той. — Учителят винаги се обръща към тази страна. Като запознава своя ученик с пътя на воина, той го кара да развива своето здравомислие, трезвост и сила на характера и тялото; от друга страна, като го поставя в невъобразими, но реални ситуации, които ученикът не може да осмисли, той го принуждава да разбере, че разумът му, макар и великолепен, може да обхване само една твърде малка област. Веднъж изправи ли се воинът пред неспособността си да осмисли всичко, той ще направи всичко възможно, за да подкрепи и защити претърпелия поражение разум. За тази цел той ще мобилизира всичко, с което разполага. Учителят се грижи за това, като го притиска безмилостно дотогава, докато цялата му представа за света се окаже в едната половина на мехура. Другата половина — разчистената — тогава може да се предостави на онова, което магьосниците наричат воля.
За по-голяма яснота можем да кажем, че задачата на учителя е да разчисти едната половина на мехура, като пренареди всичко в другата половина. След това благодетелят се заема да отвори мехура откъм разчистената страна. Веднъж отвори ли се пролука, воинът никога повече не е същият. Той вече владее целостността на себе си. Половината мехур е върховният център на разума — тоналът. Другата половина е върховният център на волята — нагуалът. Такъв трябва да е редът; всякакво друго подреждане е безсмислено и жалко, защото противоречи на природата ни, то ни лишава от наследените ни магически способности и ни превръща ь едно нищо.
Дон Хуан стана, протегна се и разкърши гръб. После се поразтъпка наоколо, за да отпусне мускулите си. Вече беше захладняло.
Попитах го дали сме свършили.
— Ами! Представлението тепърва започва! — възкликна той и се засмя. — Това беше само началото.
Погледна към небето и посочи с неопределен жест на запад.
— До около час нагуалът ще бъде тук — каза той и се усмихна, после отново седна. — Остава ни още един въпрос — продължи той. — Магьосниците го наричат тайната на съществата от светлина и тя е, че ние сме възприематели. Ние, хората, и всички останали същества от светлина на земята сме възприематели. Това е нашият мехур — мехурът на възприятието. Грешката ни е да смятаме, че единственото възприятие, достойно за опознаване, е това, което минава през разума. Магьосниците са убедени, че разумът е просто единият от центровете и не бива да му се предоверяваме.