Това е магическото обяснение. Нагуалът е неизразимото. Всички възможни чувства, същества и аз-ове се носят в него като лодки — в мир, неизменно, вечно. Тогава клеят на живота слепва някои от тях заедно. Ти сам откри това снощи. Паблито също — така, както го открива и Хенаро, когато пътешества в непознатото, както го откривам и аз. Когато клеят на живота слепи тези чувства в едно, създава се същество — едно същество, което загубва чувството за истинската си природа и се заслепява от блясъка и врявата на тази сфера, в която съществата попадат — тонала. Именно в тонала съществува пялата единна организация. Едно същество попада в тонала, когато жизнената сила спои в едно всички необходими чувства. Веднъж ти казах, че тоналът започва е раждането и свършва със смъртта. Казах ти го, защото знам, че щом жизнената сила напусне тялото, всяко от тези отделни осъзнавания се разпада и се връща обратно там, откъдето е дошло — в нагуала. Това, което прави воинът при пътешествието си в непознатото, много прилича на умиране, с тази разлика, че неговата съвкупност от отделни чувства не се разпада, а леко се разширява, без да се губи свързаността им. При същинската смърт обаче те потъват дълбоко и започват да се реят самостоятелно, сякаш никога не са били единно цяло.
Исках да му кажа колко пълно отговарят думите му на моето изживяване. Но той не ме остави да говоря.
— Невъзможно е да се говори за непознаваемото. То може само да се изживее от личен опит. Според магическото обяснение всеки от нас има един център, от който може да бъде свидетел на нагуала — това е волята. Така че воинът може да дръзне да навлезе в нагуала и да остави своята съвкупност от чувства да се подрежда и преподрежда по всевъзможни начини. Казвал съм ти, че проявленията на нагуала са лична работа. С това имам предвид, че отделният воин сам определя как да се подрежда и преподрежда тази съвкупност.
Човешката форма или човешкото светоусещане за нас е първичната и може би най-любимата ни форма от всички, които съществуват; има обаче безброй алтернативни форми, които може да заеме тази съвкупност. Казвал съм ти още, че един магьосник може да заеме всяка форма, която пожелае. И това е истина. Един магьосник, който владее целостността на себе си, може да насочва частиците на своята съвкупност така, че да се свързват по всякакъв възможен начин. Именно жизнената сила дава възможност за всички тези размествания. Веднъж изчерпи ли се тя, вече е невъзможно да се пренарежда тази съвкупност.
Аз наричам тази съвкупност мехур на възприятието. Казвал съм ти също, че той е запечатан, плътно затворен и не се отваря никога, чак до момента на смъртта. И все пак той може да бъде отворен. Явно магьосниците са научили тази тайна и макар че не всички стигат до целостността на себе си, те поне знаят, че такава възможност има. Те знаят, че мехурът се отваря само когато човек се хвърли в нагуала. Вчера направих преглед на всички стъпки, които ти следваше, за да стигнеш до тази точка.
Той ме изгледа изпитателно, сякаш очакваше коментар или въпрос. Но това, което ми бе казал, не можеше да се коментира. Тогава проумях, че наистина нямаше да има никакъв смисъл, ако ми беше разказал това преди четиринадесет години или в който и да било друг момент от моето ученичество. Важното беше да съм изпитал преди това с тялото си или в него предпоставките на магическото обяснение.
— Чакам обичайния ти въпрос — бавно произнесе той.
— Какъв въпрос? — попитах аз.
— Този, който разумът ти копнее да зададе.
— Днес се отказвам от всякакви въпроси. Наистина нямам въпроси, дон Хуан.
— Не е честно — засмя се той. — Има един конкретен въпрос, който ми е нужно да зададеш.
Каза, че ако само за миг спра вътрешния си диалог, ще открия кой е въпросът. Внезапно, в миг на прозрение, ме осени една мисъл и разбрах какво очакваше той.
— Къде беше тялото ми, докато ми се случваше всичко това, дон Хуан? — попитах аз и той се разтърси от дълбок смях.