Според последната част на магическото обяснение разумът просто отразява един външен ред, без да знае нищо за този ред. Той не може да го обясни, така както не може да обясни нагуала. Разумът може само да регистрира въздействията на тонала, но изобщо никога не би могъл да го разбере или обясни. Самият факт, че мислим и говорим, свидетелства за един ред, който следваме, без изобщо да знаем как го правим, нито какъв е този ред.
Подхвърлих идеята за изследванията на западния човек над работата на мозъка като възможност да се обясни този ред. Дон Хуан посочи, че всичко, което постигат тези изследвания, е да свидетелстват, че нещо става.
— Магьосниците правят същото чрез волята си — продължи той. — Те твърдят, че посредством волята могат да станат свидетели на въздействията на нагуала. Аз мога да добавя, че посредством разума, независимо какво правим с него и как го правим, ние само свидетелстваме за въздействията на тонала. И в двата случая няма никаква надежда да разберем или обясним някога какво е това, на което сме свидетели.
Нощес ти за първи път летя на крилете на възприятието си. Още си доста плах. Осмели се да навлезеш само в обхвата на човешкото възприятие. Магьосникът може да използва тези криле, за да се докосне до други възприятия, например на гарван или на койот, на щурец или пък до реда на други светове в безкрайното пространство.
— Други планети ли имаш предвид, дон Хуан?
— Разбира се. Крилете на възприятието могат да ни отнесат до най-потайните предели на нагуала или до невъобразими светове на тонала.
— Може ли един магьосник да отиде на Луната например?
— Разбира се, че може — отвърна той. — Обаче не би могъл да донесе торба с камъни оттам.
Посмяхме се с шеги на тази тема, но твърдението му беше направено с изключително сериозен тон.
— Стигнахме до последната част на магическото обяснение — каза той. — Миналата нощ с Хенаро ти показахме последните две точки, които завършват човешката цялостност — нагуала и тонала. Веднъж ти споменах, че тези две точки са извън нас и все пак не са. Такъв е парадоксът на съществата от светлина. Тоналът на всеки от нас е само отражение на това неописуемо непознаваемо, изпълнено с ред; нагуалът на всеки от нас е само отражение на тази неописуема празнота, която съдържа всичко.
Сега ще седиш на Хенаровото място до здрач. Дотогава трябва да си сложил на място всяко нещо от магическото обяснение. Така, както седиш тук сега, ти нямаш нищо друго освен жизнената си сила, която да споява съвкупността от чувства.
Той стана.
— Задачата ти утре е да се хвърлиш в непознаваемото сам, а ние с Хенаро ще те гледаме, без да се намесваме — каза той. — Седни тук и изключи вътрешния си диалог. Може би ще успееш да събереш нужната сила, за да разтвориш крилете на възприятието си и да полетиш в тази безкрайност.
14. ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДВАМА ВОИНИ
Дон Хуан ме събуди на разсъмване. Даде ми кратуна с вода и торбичка със сушено месо. Вървяхме мълчаливо няколко километра до мястото, където преди два дни бях оставил колата си.
— Това е последното ни пътуване заедно — каза тихо той, когато стигнахме.
Нещо в стомаха ми се преобърна. Разбрах какво имаше предвид.
Той се облегна на задната броня, докато отварях вратата, и ме изгледа с едно чувство, каквото никога не бях забелязвал у него. Влязохме в колата и преди да запаля мотора, той направи няколко неясни бележки, които също разбрах съвсем точно. Каза, че разполагаме с още няколко минути да поседим в колата и да поговорим пак за едни много лични и болезнени чувства.
Седях притихнал, но духът ми беше неспокоен. Исках да му кажа нещо — нещо, което по същността би ме успокоило. Напразно търсех подходящите думи, определението, което би изразило това, което „знаех“, без да ми е казвано.
Дон Хуан заговори за едно момченце, което познавах някога, за това как чувствата ми към него няма да се променят с годините или разстоянието. Той бил сигурен, че винаги като си помисля за това малко момче, душата ми подскача от радост и му пожелавам всичко най-добро, без следа от егоизъм или дребнави чувства.