Той направи комичен жест, който можеше всичко да значи.
След като смехът им се поуталожи, запитах дон Хенаро какво върши двойникът или какво прави магьосникът със своя двойник.
Отговори ми дон Хуан. Той каза, че двойникът има сила, с която може да извършва подвизи, невъобразими в обикновени условия.
— Безброй пъти съм ти казват, че светът е необхватен — обърна се той към мен. — Необхватни сме и ние самите, както и всичко, което съществува. Затова двойникът не може да се обясни рационално. На теб обаче ти бе дадено да го видиш сам, а това е повече от достатъчно.
— Но сигурно има начин да се говори за него — казах аз. — Ти самият си ми казвал, че си изтълкувал като разговор срещата си със сърната, за да можеш да говориш за нея. Не можеш ли да направиш същото и по отношение на двойника?
Той помълча известно време. Примолих му се настойчиво. Тревогата ми надвишаваше всичко, което някога съм изпитвал.
— Ами, магьосникът може да се удвоява — заговори дон Хуан — Това е всичко, което мога да ти кажа.
— Но той осъзнава ли, че се е удвоил?
— Разбира се, че го осъзнава.
— Знае ли, че се намира едновременно на две места? И двамата ме погледнаха, после се спогледаха помежду си.
— Къде е другият дон Хенаро? — попитах аз. Хенаро се наведе към мен и се взря в очите ми.
— Не знам — ласкаво отвърна той. — Никой магьосник не знае къде е неговият двойник.
— Хенаро е прав — потвърди дон Хуан. — Магьосникът няма представа, че се намира на две места едновременно. Да осъзнаеш това, би било равностойно да се срещнеш с двойника си, а магьосник, оказал се лице в лице със самия себе си, е умрял магьосник. Такъв е законът. Силата е устроила нещата но този начин и никой не знае защо.
Дон Хуан обясни, че по времето, когато воинът вече е овладял сънуването и виждането и е развил своя двойник, той също трябва да е успял да заличи личната си история, чувството за собствена значимост и рутинните си навици. Каза, че всички техники, на които ме е учил и които аз съм смятал за празни приказки, всъщност са били начини да се преодолее невъзможността да имаш двойник в обикновения свят, като направиш Аз-а и света гъвкави, постоянно променливи и ги изнесеш извън границите на предсказуемост.
— Гъвкавият воин престава да подрежда света хронологически — обясни дон Хуан, — В неговите очи той самият и светът вече не са предмети. Той е същество от светлина и живее в свят от светлина. За магьосника двойникът е нещо просто, защото той знае какво прави.
За теб е нещо просто да си водиш записки, но Хенаро и досега се плаши от молива ти.
— Може ли един външен човек да види, че магьосникът се намира на две места едновременно? — попитах дон Хуан.
— Разбира се. Само по такъв начин може да се установи това.
— Но по същата логика не може ли да се допусне, че и самият магьосник може да забележи, че се намира на две места?
— Аха! — възкликна дон Хуан. — Най-сетне си на прав път. Впоследствие магьосникът сигурно може да установи, че е бил едновременно на две места. Но това е само за архива и няма нищо общо с факта, че в момента на действието той изобщо не подозира, че е удвоен.
Умът ми се блъскаше. Чувствах, че ако не продължа да пиша, просто ще се взривя.
— Помисли над това — продължи той. — Ние не възприемаме света пряко. Между него и нас стои описанието му. Така че, по-точно казано, ние винаги сме на една крачка от него и нашето изживяване на света е всъщност спомен за това изживяване. Ние постоянно си спомняме току-що станалия, току-що отлетелия миг. Ние си спомняме, спомняме, спомняме …
Той завъртя неколкократно китката на ръката си, за да ми внуши какво има предвид.
— И щом цялото ни изживяване на света е въпрос на спомняне, тогава не е чак толкова немислим изводът, че един магьосник може да бъде на две места едновременно. Но това не е така от гледна точка на собственото му възприятие, защото за да изживее света, и магьосникът, като всеки друг човек, трябва да си спомни току-що извършеното действие, току-що наблюдаваното събитие, току-що изживения опит. В неговото съзнание има един-единствен спомен. Но за страничния наблюдател може да изглежда, че магьосникът участва в два различни епизода едновременно. Самият магьосник обаче си ги спомня като два отделни, самостоятелни момента, защото вече не е обвързан със спойката на описанието на времето.
Когато дон Хуан свърши да говори, бях сигурен, че вдигам температура.
Дон Хенаро любопитно ме изгледа.
— Той е прав — потвърди дон Хенаро, — ние винаги сме на един скок назад.