3. ТАЙНАТА НА СЪЩЕСТВАТА ОТ СВЕТЛИНА
Дон Хенаро часове наред ме забавляваше с някакви нелепи наставления как да се справям с всекидневието си. Дон Хуан ме предупреди да се отнеса внимателно и сериозно към препоръките му, защото, макар и да ми се струват смешни, те не са шега.
Някъде към обяд дон Хенаро стана и без дума да каже, се запъти към храстите. Аз също понечих да стана, но дон Хуан ме задържа и тържествено обяви, че дон Хенаро ще направи поредния опит с мен.
— Какво е намислил? — попитах аз. — Какво ще прави с мен?
Дон Хуан ме увери, че няма защо да се безпокоя.
— Ти наближаваш кръстопът — каза той. — Кръстопът, до който стига всеки воин.
Имах чувство, че говори за смъртта. Той сякаш предусети въпроса ми и направи знак да мълча.
— Няма да обсъждаме този въпрос — каза той. — Достатъчно е да ти кажа, че кръстопътят, който имам предвид, представлява магическото обяснение. Хенаро смята, че си готов за него.
— Кога ще ми разкажеш за него?
— Не зная кога. Това зависи от теб, защото ти си този, който трябва да го възприеме. Така че ти ще решиш кога.
— А защо не сега?
— Да решиш не означава да избереш произволно момента — каза той. — Да решиш означава да си подготвил духа си безупречно, да си направил всичко възможно, за да си достоен за знанието и силата.
Днес обаче ще трябва да решиш една малка гатанка на Хенаро. Той тръгна пред нас и ще ни чака някъде в храсталака. Не се знае нито мястото, където ще бъде, нито времето, когато ти трябва да тръгнеш към него. Ако успееш да прецениш кога точно да тръгнеш от къщи, ще успееш и да се насочиш към мястото, където се намира.
Казах на дон Хуан, че едва ли някой може да разреши подобна гатанка.
— Как може точният момент на тръгване да ме насочи към мястото, където се намира дон Хенаро? — попитах аз.
Дон Хуан се усмихна и си затананика. Изглежда, моето недоумение го забавляваше.
— Това е проблемът, който ти е поставил дон Хенаро — каза той. — Ако имаш достатъчно лична сила, ти с абсолютна сигурност ще решиш в кой момент да тръгнеш от къщи. Никой не знае как това, че тръгваш в подходящия момент, ще те заведе до определеното място. И все пак, ако имаш достатъчно сила, сам ще се увериш, че е така.
— Но по какво да се водя, дон Хуан?
— И това никой не знае.
— Струва ми се, че дон Хенаро ме занася.
— Тогава бъди нащрек — каза той. — Защото ако дон Хенаро те занася, може и съвсем да те отнесе.
Дон Хуан се разсмя сам на шегата си. На мен не ми беше до смях. Изпитвах истински страх от опасните манипулации на дон Хенаро.
— Не можеш ли да ми дадеш някакви ориентири? — попитах аз.
— Няма ориентири — отсече той.
— Защо го прави дон Хенаро?
— За да те изпита — отвърна той. — Да кажем, че за него е много важно да разбере дали ще можеш да възп ^риемеш магическото обяснение. Ако решиш гатанката, това ще означава, че си натрупал достатъчно лична сила и си готов. Но ако не успееш, значи силата ти не е достатъчна и в такъв случай магическото обяснение няма да има никакъв смисъл за теб. Моето мнение е, че ние трябва да ти предадем обяснението, независимо дали го разбираш или не. Така е според мен. Но Хенаро е по-консервативен като воин. Той иска всяко нещо да върви по реда си и няма да ти го предаде, докато не прецени, че си готов.
— А защо ти самият не ми предадеш магическото обяснение?
— Защото Хенаро е този, който трябва да ти помогне.
— А защо е така, дон Хуан?
— Хенаро не иска да ти казвам защо — отвърна дон Хуан. — Поне засега.
— Ще ми навреди ли, ако науча магическото обяснение? — попитах аз.
— Мисля, че не.
— Тогава, моля те, дон Хуан, разкажи ми го.
— Не се занасяй. Хенаро има определени разбирания по този въпрос и ние сме длъжни да ги зачитаме и уважаваме.
Той ме накара да млъкна с повелителен жест. След дълго, тягостно мълчание аз се осмелих да попитам:
— Но как мога да реша тази загадка, дон Хуан?
— Наистина не знам, затова не мога да те посъветвам какво да правиш — каза той. — Хенаро е изключително вещ. Той е измислил тази гатанка специално за теб. И понеже го прави за твое благо, той се е настроил изключително към теб, затова само ти можеш да уловиш подходящия момент да тръгнеш от къщи. Той сам ще те призове и ще те води със своя зов.
— Какъв ще е този зов?
— Не знам. Неговият зов е предназначен за теб, а не за мен. Той ще бъде насочен направо към твоята воля. С други думи, ти ще го узнаеш чрез волята си. Хенаро иска да се увери, че си натрупал достатъчно лична сила, за да превърнеш волята си във функционален елемент.