„Воля“ бе още едно понятие, което дон Хуан ми бе описал много внимателно, но то не ми бе станало ясно. От обясненията му бях разбрал, че „воля“ е силата, която се излъчва от един невидим отвор под пъпа, който той наричаше „зев“. „Воля“ могат да развият само магьосниците. Тя се явява на практикуващия забулена в тайнственост и му дава възможност да извършва изключителни действия.
Изтъкнах на дон Хуан, че едва ли нещо толкова неопределено би могло изобщо да бъде функционален елемент в живота ми.
— Точно тук грешиш — отвърна той. — Волята се развива у воина въпреки съпротивата на разума.
— Не може ли дон Хенаро като магьосник да разбере дали съм готов или не, без да ме подлага на изпитание? — попитах аз.
— Положително може — отвърна той. — Но никаква полза няма, нищо не би произтекло от това той да го знае — важното е ти самият да го узнаеш. Ти си този, който учи, затова ти самият трябва да усвоиш знанието като сила, а не Хенаро. Хенаро го интересува не той да узнае, а ти. За теб е важно да разбереш ще действа ли волята ти или не. Много е трудно да се обясни. Независимо какво Хенаро или аз знаем за теб, ти самият трябва да се увериш, че си в състояние да изпиташ знанието като сила. С други думи, сам да се убедиш, че можеш да упражняваш волята си. Щом досега не си се убедил, трябва да го направиш днес. Ако не успееш да изпълниш тази задача, Хенаро ще си направи извода, че независимо от това какво може да е видял в теб, ти още не си готов.
Обхвана ме мъчително предчувствие.
— Необходимо ли е всичко това? — попитах аз.
— Така иска Хенаро и ти трябва да му се подчиниш — твърдо, но добронамерено каза той.
— Но защо дон Хенаро се занимава с мен?
— Може би днес ще разбереш — усмихнат отвърна той.
Замолих дон Хуан да ме измъкне от това нетърпимо положение и да ми обясни всички тези загадъчни приказки. Той се засмя, потупа ме по гърдите и ми разказа вица за някакъв мексикански щангист, който имал огромни гръдни мускули, но не можел да върши тежка физическа работа, защото гърбът му бил слаб.
— Виж си мускулите — каза той. — Едва ли са само за показ.
— Мускулите ми нямат нищо общо с това, за което говориш — троснато казах аз.
— Имат — отвърна той. — Тялото трябва да бъде съвършено, преди волята да се превърне във функционален елемент.
Дон Хуан отново се отклони от посоката, която ме интересуваше. Почувствувах се неспокоен и обезсърчен. Станах и отидох до кухнята да пия вода. Дон Хуан ме последва и ме посъветва да изпробвам животинския рев, който бях научил от дон Хенаро. Излязохме от къщи. Аз седнах върху купчина дърва и започнах да възпроизвеждам рева. Дон Хуан ме поправяше и ми казваше как да дишам. Накрая успях напълно да се отпусна физически.
Върнахме се под рамадата и пак седнахме. Казах му как понякога ме потиска, че съм толкова безпомощен.
— Няма нищо лошо в това да се чувстваш безпомощен — каза той. — Всички сме го изпитвали. Спомни си, че цяла вечност сме били безпомощни деца. Казах ти вече, че точно сега ти си като дете, което не може само да излезе от люлката си, а още по-малко пък да действа самостоятелно. Може да се каже, че Хенаро те изважда от люлката, като те взима на ръце. Но детето иска да действа и тъй като не може, то хленчи. В това няма нищо лошо. Друг е въпросът, ако се отдадеш изцяло само на протести и оплаквания.
Той ме накара да се отпусна. Предложи да му задавам въпроси, докато настроението ми се пооправи.
За миг се смутих и не знаех какво да попитам.
Дон Хуан постла сламена рогозка и ме накара да седна на нея. После напълни с вода една голяма кратуна и я постави в мрежа, сякаш се приготвяше за път. След това пак седна и повдигна подканващо вежди да задавам въпросите си.
Помолих го да ми разкаже нещо повече за нощната пеперуда.
Той се взря изпитателно в мен и се подсмихна.
— Знаеш, че това беше съюзникът.
— Но какво е всъщност съюзникът, дон Хуан?
— Невъзможно е да се каже какво точно е съюзникът, както не може да се каже какво точно е едно дърво.
— Дървото е жив организъм — казах аз.
— Това не ми говори много — отвърна той. — По същия начин аз мога да кажа, че съюзникът е сила, напрежение. И съм ти го казвал, но от това не става по-ясно какво е съюзникът.
Само от опит можеш да разбереш какво е съюзник, както и какво е дърво. През всичките тези години се стремях да те подготвя за изключително важната среща със съюзника. Може и да не го съзнаваш, но ти години наред си се подготвял, за да се срещнеш с едно дърво. Срещата с един съюзник не е нещо по-различно. Учителят трябва да запознае ученика си със съюзника малко по малко, частица по частица. За всички тези години ти натрупа много знания за него и сега можеш да ги обобщиш, за да познаеш съюзника от личен опит, както от личен опит познаваш дървото.