— А какво са останалите две точки, дон Хуан? Той ме погледна и се усмихна.
— Сега ти си много по-силен от първия път, когато говорихме за тази диаграма. Но все още не си достатъчно силен, за да познаваш всичките осем точки. Някой ден Хенаро ще ти покаже останалите две.
— Всеки ли има тези осем точки или само магьосниците?
— Може да се каже, че всеки от нас идва на този свят с осем точки. Две от тях, разумът и говоренето, са познати на всекиго. Усетът е винаги смътен, но все пак познат. Обаче само в света на магьосниците човек напълно опознава сънуването, виждането и волята. И накрая, на външния ръб на този свят, човек познава и последните две. Осемте точки правят цялостността на човека.
Той ми показа на диаграмата, че всъщност всички точки могат да се свързват пряко или косвено една с друга.
Пак го попитах за останалите две тайнствени точки. Той посочи, че са свързани само с „волята“ и са отдалечени от „усета“, „сънуването“ и „виждането“, а още по-отдалечени са от „говоренето“ и „разума“. Той посочи с пръст как са отделени от останалите и една от друга.
— Тези две точки никога не се поддават на говоренето или разума — каза той. — Само волята може да борави с тях. Разумът е толкова отдалечен от тях, че е напълно безполезно да се опитва да ги проумее. Много е тежко да си дадеш сметка за това — та нали основната работа на разума е да осмисля всяко нещо.
Попитах го дали осемте точки съответстват на определени области или органи на човешкото тяло.
— Да — сухо отвърна той и заличи диаграмата.
Докосна главата ми и каза, че това е центърът на „разума“ и „говоренето“. Върхът на гръдната кост се оказа център на „усета“. Областта под пъпа бе „волята“. „Сънуването“ беше от дясната страна на ребрата. „Виждането“ — от лявата. Каза, че понякога при някои воини „виждането“ и „сънуването“ се намират от дясната страна.
— А къде са останалите две точки? — попитах аз. Той ми отвърна по най-нецензурен начин и избухна в гръмогласен смях. — Ама че си подъл — каза той. — Мислиш ме за изкуфял дъртак, а?
Оправдах се, че въпросите ми възникват от само себе си.
— Не бързай толкова — каза той. — Ще научиш, когато му дойде времето, и тогава ще бъдеш сам, разчитайки само на себе си.
— Това значи ли, че няма да те виждам повече, дон Хуан?
— Никога вече — отвърна той. — Тогава ние с Хенаро ще бъдем това, което винаги сме били — прах на пътя.
Стомахът ми се сви.
— Какво говориш, дон Хуан?
— Говоря, че всички ние сме необятни същества, светлинни и безпределни. Ти, Хенаро и аз сме свързани от предопределение, което не е по наш избор.
— За какво предопределение говориш?
— Да се научим да живеем като воини. Ти не можеш да се откажеш от него, но и ние не можем. Докато все още не сме го изпълнили, ти ще ме намираш и мен, и Хенаро, но постигнем ли го, ти ще полетиш свободно и никой не знае накъде ще те отведе силата на твоя живот.
— Каква е ролята на дон Хенаро в това?
— Още не си готов за тази тема — отвърна той. — Днес аз трябва да довърша започнатото от Хенаро, да ти покажа, че ние сме същества от светлина. Ние сме възприематели. Ние сме осъзнаване; не сме обекти, нямаме плътност. Ние сме безгранични. Светът на обектите и плътността с само начин да се улесни минаването ни по земята. Той е само описание, създадено в наша помощ. Ние, по-точно нашият разум, забравяме, че описанието си е само описание, и по този начин затваряме целостта на себе си в омагьосан кръг, от който рядко се освобождаваме през живота си.
В този момент например твоята задача е да се изтръгнеш от зъбите на разума. На теб ти се струваше абсурдно и немислимо Хенаро да се появи просто така в края на храсталака, но не можеш да отречеш, че сам бе очевидец на това. Така го възприе.
Дон Хуан се засмя. Той внимателно начерта друга диаграма в пепелта и я покри с шапката си, преди да успея да я прерисувам.
— Ние сме възприематели — продължи той. — Светьт, който възприемаме обаче, е илюзия. Той е създаден от описанието, което ни разказват от момента на раждането ни.
— Ние, съществата от светлина, се раждаме с два пръстена на сила, но използваме само единия, за да създадем света. Този пръстен, който ни се надява съвсем скоро след като се родим, представлява разума, а той се съпровожда от говоренето. Те заедно съчиняват и поддържат този свят.