Така че по същността си светът, който твоят разум иска да поддържа, е свят, създаден от едно описание с неговите догматични и неприкосновени закони, които разумът се научава да приема и брани.
Тайната на съществата от светлина е, че те имат още един пръстен на силата, който не се използва никога — волята. Разковничето на магьосника е същото като на обикновения човек. Те и двамата разполагат с описание на света; но докато обикновеният човек го поддържа с разума си, магьосникът го поддържа с волята си. И двете описания имат своите закони и тези закони могат да се възприемат, но предимството на магьосника е, че волята е по-всеобхватна от разума.
Искам да ти предложа отсега нататък да позволяваш на възприятието си да установи дали твоето описание се поддържа от разума ти или от твоята воля. Това според мен е единственият начин да използваш всекидневния си свят като предизвикателство и средство да натрупаш достатъчно лична сила, за да постигнеш целостта на себе си.
Когато дойдеш следващия път, може би ще имаш достатъчно сила. Във всеки случай изчакай, докато почувстваш, както днес при водата, че един вътрешен глас ти подсказва да тръгнеш. Ако дойдеш с каквато и да било друга нагласа, значи да си губиш времето и да се изложиш на опасност.
Казах му, че ако трябва да чакам този вътрешен глас, няма никога повече да ги видя.
— Ще се учудиш колко добре се справя човек, когато е притиснат до стената — каза той.
Стана и взе наръч дърва. Сложи няколко съчки в огнището. Пламъците хвърляха жълтеникава светлина по пода. После той загаси фенера и клекна пред шапката си, с която бе покрил рисунката в пепелта.
Нареди ми да седя спокойно, да спра вътрешния си диалог и да съсредоточа поглед върху шапката му. След известни усилия изпитах усещането, че се нося, че падам от скала. Беше сякаш нямах никаква опора, не бях седнал и нямах тяло.
Дон Хуан вдигна шапката си. Под нея имаше спирали пепел. Гледах ги без никаква мисъл. Усетих, че спиралите се движат. Усетих го със стомаха си. Пепелта сякаш се скупчваше на едно място. После се размеси, бухна и внезапно дон Хенаро се оказа седнал пред мен.
Тази гледка тутакси ме върна към вътрешния ми диалог. Помислих си, че трябва да съм заспал. Започнах да дишам учестено и се опитах да отворя очи, но те си бяха отворени.
Чух, че дон Хуан ми заповяда да стана и да се пораздвижа. Скочих и се втурнах към рамадата. Дон Хуан и дон Хенаро се спуснаха след мен. Дон Хуан носеше фенера. Не можех дъх да си поема. Опитах да се успокоя както преди, бягайки на място, обърнат на запад. Вдигнах ръце и си поех дълбоко дъх. Дон Хуан дойде до мен и каза, че тези движения се извършват само по здрач.
Дон Хенаро извика, че за мен винаги е здрач, и двамата се разсмяха. Дон Хенаро затича към края на храсталака и после заподскача обратно към рамадата, сякаш беше вързан на някакъв огромен ластик, който го връщаше назад. Повтори няколко пъти същото и след това се приближи до мен. Дон Хуан беше вперил поглед в мен и хихикаше като дете.
Те крадешком се спогледаха. Дон Хуан каза високо на дон Хенаро, че моят разум е опасен и може да ме убие, ако не бъде умиротворен.
— За Бога! — изрева дон Хенаро. — Умиротвори разума на този човек!
Те заподскачаха нагоре-надолу и се смееха като две деца.
Дон Хуан ме накара да седна под фенера и ми връчи бележника.
— Тази вечер ние наистина те занасяме — каза той помирително. — Не се плаши. Хенаро се криеше под шапката ми.
Втора част
ТОНАЛЪТ И НАГУАЛЪТ
4. ДА ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ
Вървях към центъра на града по „Пасео де ла Реформа“. Чувствах се отпаднал, което се дължеше донякъде на надморското равнище на Мексико Сити. Можех да взема автобус или такси, но ми се щеше да се поразходя въпреки умората. Беше неделен следобед. Нямаше голямо движение, но тесните улици към центъра бяха като каньони, изпълнени със смог от отровните газове на автобусите и товарните дизелови камиони.
Стигнах до площад „Сокало“ и ми направи впечатление, че катедралата на Мексико Сити изглежда по-скосена от преди. Пристъпих в огромната й зала. Нещо цинично се прокрадна в ума ми.
Оттам се отправих към пазара „Лагуниля“. Нямах нищо определено предвид. Вървях безцелно, но бързо и не задържах погледа си никъде. Спрях пред сергиите за стари монети и антикварни книги.