— Не се затормозявай, ако не разбереш това, което ще ти разкажа — продължи той. — Като имам предвид твоя темперамент, боя се, че ще се претрепеш от напъни да разбереш. Недей! Това, което ще ти кажа, има за цел само да очертае някаква насока.
Обзе ме мрачно предчувствие. Предупрежденията на дон Хуан ме хвърлиха в безкрайна главоблъсканица. И в други случаи той ме бе предупреждавал по същия начин и всеки път това, за което ме бе предупреждавал, се бе оказвало нещо умопомрачително.
— Ужасно се притеснявам, когато говориш така — казах аз.
— Знам — спокойно отвърна той. — Умишлено те предизвиквам да бъдеш нащрек. Нужно ми е цялото ти внимание, неразделено.
Той замълча и ме погледна. Аз се разсмях нервно. Знаех, че подсилва колкото може повече драматизма на ситуацията.
— Казвам ти всичко това не заради ефекта — продължи той, сякаш бе прочел мислите ми. — Просто ти давам време да се настроиш.
В този момент сервитьорът застана до масата ни, за да съобщи, че нямат това, което бяхме поръчали. Дон Хуан се разсмя на глас и поръча царевични питки с боб. Сервитьорът се усмихна презрително и каза, че не сервират такива неща и може да ни предложи пържола или пилешко. Спряхме се на супа.
Хранехме се в мълчание. Супата не ми хареса и не я доядох, но дон Хуан си я изяде цялата.
— Сложил съм си костюма — заговори внезапно той, — за да ти разкажа нещо. Нещо, което ти вече знаеш, но трябва да ти се поясни, за да ти върши работа. Досега изчаквах, защото Хенаро смяташе, че ти трябва не само да пожелаеш да поемеш пътя на знанието, но и самите ти усилия трябва да бъдат безупречни, за да си достоен за това знание. Ти се справи добре. Сега ще ти изложа магическото обяснение.
Той замълча, разтьрка бузи и опипа с език зъбите си.
— Ще ти разкажа за тонала и нагуала — заяви той и проницателно ме изгледа.
Откакто се познавахме, той за първи път използваше тези две понятия. Аз бях бегло запознат с тях от антропологическата литература за културите в Централно Мексико. Знаех, че „тоналът“ (произнасяно тох-на’хл) се смята за нещо като дух-закрилник, обикновено животно, което детето получава в момента на раждането си и с което остава тясно свързано през целия си живот. „Нагуал“ (произнасяно нах-уа’хл ) беше названието на животното, в което се смята, че могат да се преобразяват магьосниците. Също и на магьосник, способен на такова преобразяване.
— Това е моят тонал — каза дон Хуан и потърка гърдите си с ръце.
— Костюмът ли?
— Не, личността ми.
Потупа се по гърдите, после по бедрата.
— Всичко това е моят тонал.
Обясни, че всеки човек има две страни, две отделни същности, две взаимно допълващи се части, които започват да функционират от момента на неговото раждане. Едната се нарича „тонал“, а другата „нагуал“.
Разказах му какво знаят антрополозите за тези две понятия. Той ме остави да говоря, без да ме прекъсва.
— Е, всичко, което си въобразяваш, че знаеш за тях, е чиста глупост — каза той. — Позволявам си да го твърдя, защото няма как досега да си чул това, което ще ти разкажа. Всеки идиот би разбрал, че не знаеш нищо за тях, защото за да се запознаеш с тях, трябва да си магьосник, а ти не си. Или трябва поне да си говорил с магьосник за тези понятия, а ти и това не си правил. Така че забрави всичко, което си слушал досега, защото то е неприложимо.
— Аз само коментирах — казах аз. Той иронично вдигна вежди.
— Сега няма място за коментари. Този път ми е нужно неразделеното ти внимание, за да те запозная с тонала и нагуала. За магьосниците това знание е от особен, специален интерес. Бих казал, че тоналът и нагуалът са достояние изключително на хората на знанието. В твоя случай те са заключителен етап на всичко, на което съм те учил. Затова и чаках досега, преди да ти ги разкрия.
Тоналът не е животно, което закриля човека. По-скоро бих казал, че е закрилник, който може да се представя като животно. Но не това е важното.
Той се усмихна и ми намигна:
— Сега ще ти го кажа с твои думи. Тоналът е социалната личност.
Той се разсмя, предполагам на моето удивление.
— Тоналът с право се смята за закрилник, пазител, който повечето време се държи като страж.
Въртях бележника си в ръка, опитвайки да се съсредоточа над думите му. Той се засмя, имитирайки нервните ми движения.
— Тоналът е организаторът на света — продължи той. — Може би най-добрият начин да се опише неговата монументална работа е да се каже, че на плещите му лежи задачата да превръща хаоса на света в ред. Магьосниците не преувеличават, когато твърдят, че всичко, което знаем и вършим като хора, е дело на тонала. В момента например именно твоят тонал се стреми да осмисли нашия разговор; без него щеше да има само непонятни звуци и гримаси, а ти не би разбрал нищичко от това, което говоря.