— Никой не се ражда така. Ние сами се правим такива. Тоналът на тези жени е немощен и плах.
Казах ти, че днес ще бъде денят на тонала. Това означава, че смятам днес да се занимаваме само с него. Казах ти още, че трябваше да облека костюм специално за тази цел. С него исках да ти покажа, че воинът има много специално отношение към своя тонал. Обърнах ти внимание, че костюмът ми е шит по поръчка и всичко, в което съм облечен днес, ми стои съвършено. Исках да ти покажа не суетата си, а своя дух на воин, тонала си на воин.
Тези две жени ти дадоха първата представа за тонала днес. Животът може да бъде също толкова безмилостен и към теб, както и към тях, ако не обръщаш внимание на своя тонал. Като пример за обратното мога да ти дам себе си. Ако ме разбереш правилно, повече няма да ти подчертавам това.
Внезапно се почувствах неуверен дали съм го разбрал и го помолих да ми обясни по-конкретно.
Сигурно съм прозвучал отчаяно. Той се разсмя на глас.
— Погледни този млад човек в зелени панталони и розова риза — прошепна дон Хуан и посочи един много слаб и мургав младеж с остри черти, спрял точно пред нас. Изглежда, се колебаеше към църквата ли да тръгне или по улицата. На два пъти вдигна ръка по посока на църквата, като че ли си говореше сам, и понечи да тръгне натам. После се втренчи в мен с празен поглед.
— Виж как е облечен — прошепна дон Хуан. — Погледни му обувките!
Дрехите на младежа бяха дрипави и смачкани, а обувките му направо се бяха разпаднали.
— Той явно е много беден — казах аз.
— Това ли е всичко, което можеш да кажеш за него? — попита дон Хуан.
Аз изброих ред причини, с които можеше да се обясни окаяният вид на мъжа: недобро здраве, лош късмет, мързел, немарливост към външния вид или вероятността току-що да е бил освободен от затвора.
Дон Хуан каза, че това били само разсъждения, а той не приемал да се оправдава каквото и да било с предположението, че мъжът бил жертва на непреодолими сили.
— А може би е таен агент, предрешил се като скитник — пошегувах се аз.
Младежът тръгна към улицата с разкривена походка.
— Не се е предрешил като скитник. Той си е скитник — каза дон Хуан, — Виж колко е изнемощяло тялото му, колко са кльощави ръцете и краката му. Той едва ходи. Никой не може да се престори така. В него нещо определено е сбъркано, но това не се дължи на обстоятелства. Отново настоявам да видиш този човек като тонал.
— Какво означава да видиш човек като тонал?
— Означава да престанеш да го преценяваш в морален план или да го оправдаваш, че бил като листо на произвола на вятъра. С други думи, това значи да виждаш човека, без да го смяташ за отчаян и безпомощен. — Ти знаеш съвсем точно за какво говоря. Можеш да прецениш този човек, без да го осъждаш или оправдаваш.
— Той пие много — заявих аз.
Казах това неволно, без да знам защо. Дори за миг имах чувство, че някой е застанал зад мен и изрече тези думи. Понечих да обясня, че това е едно от поредните ми предположения.
— В случая не е така — каза дон Хуан. — В гласа ти имаше увереност, каквато липсваше преди. Ти не каза: „Той може би е пияница.“
Смутих се, но не можех да си обясня защо. Дон Хуан се разсмя.
— Ти видя през човека — каза той. — Това беше виждане. Виждането е такова — човек заявява нещо с пълна увереност, но не знае как се е получило. Ти знаеш, че тоналът на този млад човек е смъртно ранен, но не знаеш как си го разбрал.
Трябваше да призная, че наистина имах това впечатление.
— Точно така — каза дон Хуан. — Няма значение, че е млад; той беше грохнал също като двете жени. Младостта в никакъв случай не е преграда срещу разрушаването на тонала.
Ти мислеше, че може да има много причини за състоянието на този човек. Аз намирам само една — неговият тонал. И тоналът му е слаб не защото пие; тъкмо обратното — той пие, защото тоналът му е слаб. Тази слабост го тласка да бъде това, което е. Но същото става по един или друг начин с всички нас.
— Но не оправдаваш ли и ти поведението му, като казваш, че се дължи на неговия тонал! — попитах аз.
— Аз ти давам обяснение, каквото не си срещал никога досега. То обаче не е нито оправдание, нито осъждане. Тоналът на този млад човек е слаб и плах. И все пак той не е единствен. Всички сме горе-долу на същия хал.
В този момент покрай нас мина много едър мъж, запътил се към църквата. Носеше скъп, тъмносив делови костюм и куфарче. Яката на ризата му беше разкопчана, а вратовръзката разхлабена. Беше целият потен. Това изпъкваше още повече, защото беше светлолик.