— Това метафорично ли го казваш, дон Хуан?
— Не. Това е факт. Тоналът е много уязвим. Той не може да издържа на посегателство. А белият човек от деня, в който е стъпил на тази земя, систематично разрушава не само индианския тонал на времето, но и личния тонал на всеки индианец. Лесно може да се види, че за бедния обикновен индианец властта на белия човек е същински ад. Иронията е, че за един друг тип индианец тя е същински благослов.
— Кого имаш предвид? За какъв тип индианец?
— За магьосника. За магьосниците испанската конквиста е предизвикателство за цял живот. Те единствени не са унищожени от нея, а се приспособяват и се възползват от нея по изключителен начин.
— Как е било възможно това, дон Хуан? Аз бях останал с впечатлението, че испанците са се добрали до всичко.
— Да кажем, че са се добрали до всичко в пределите на своя собствен тонал. В живота на индианеца обаче има неща, непонятни за белия човек; тях именно той не е могъл дори да забележи. И магьосниците се спасили може би от чист късмет, а може би благодарение на своето знание. След като тоналът на времето и личният тонал на всеки индианец били унищожени, магьосниците се хванали за единственото, което останало незасегнато — нагуала. С други думи, техният тонал намерил убежище в нагуала им. Това не би могло да стане, ако не се намираха в жестоките условия на поробен народ. Днешните хора на знанието са продукт на тези условия и познават изключително добре нагуала, тъй като са останали изцяло в него. Там белият човек никога не се е осмелявал да навлезе. Фактически той дори няма представа за съществуването му.
Тук обаче можех да го опровергая. Искрено смятах, че в европейската мисъл ние имаме понятие за това, което той наричаше „нагуал“. Приведох схващането за Трансцеденталното Его или ненаблюдаемия наблюдател, който присъства във всичките ни мисли, възприятия и усещания. Обясних на дон Хуан, че индивидът е в състояние да се възприема или да се усеща интуитивно като Аз посредством Трансцеденталното Его, защото то единствено е в състояние да оценява и да разкрива реалността в сферата на своето съзнание. Дон Хуан остана невъзмутим. Засмя се.
— Да разкрива реалността — изимитира ме той. — Това е тоналът.
Приведох аргумента, че „тоналът“ може да се нарече Емпиричното Его, което се намира в протичащия поток на съзнанието или в опита, докато Трансцеденталното Его е извън този поток.
— Като наблюдава, предполагам — каза той иронично.
— Точно така. Като се наблюдава — казах аз.
— Чувам, че говориш, но нищо не казваш — рече дон Хуан. — Нагуалът не е опит, нито интуиция, нито съзнание. Тези понятия и всичко, което си правиш труда да кажеш, са само елементи от острова на тонала. Нагуалът, от друга страна, е само въздействие. Тоналът започва от раждането и свършва със смъртта, обаче нагуалът не свършва никога. Нагуалът няма граници. Казах ти, че нагуалът е там, където витае силата; но това беше само начин да се подскаже за него. Поради въздействието му нагуалът може най-добре да се разбере като сила. Например, когато по-рано днес ти се почувства вцепенен и не можеше да говориш, аз всъщност ти бях въздействал; по-точно моят нагуал въздействаше над теб.
— Как е възможно това, дон Хуан?
— Няма да повярваш, но никой не знае как. Знам само, че ми трябваше неразделеното ти внимание и тогава моят нагуал започна да ти въздейства. Това го знам, защото мога да наблюдавам въздействието му, обаче не зная как става.
Той помълча малко. Исках да поговорим още на тази тема. Понечих да му задам въпрос, но той ме накара да замълча.
— Може да се каже, че нагуалът отговаря за творческото начало — заговори накрая той и ме погледна проницателно. — Нагуалът е единствената част от нас, която може да твори.
Той пак замълча и се загледа в мен. Чувствах, че определено ме въвежда в областта, която бях искал да осветли повече. Каза, че „тоналът“ не създава нищо, той само свидетелства и оценява. Попитах го как ще обясни факта, че ние строим изключителни конструкции и машини.
— Това не е творчество — каза той. — Това е само моделиране. Ние можем да моделираме всичко с ръцете си, било самостоятелно или съвместно с ръцете на други тонали. Една група тонали може да моделира всичко, дори изключителни конструкции, както каза ти.