— Това виждане беше прекалено… прекалено образно — каза дон Хуан.
Звукът на гласа му ме стресна.
— Воинът задава въпрос и чрез виждането си получава отговор. Но отговорът е прост, никога не е разкрасен чак с летящи френски пудели.
Разсмяхме се на тази представа. Полушеговито му казах, че е прекалено взискателен, че всеки на мое място, преминал през това, което аз изживях тази сутрин, заслужава малко снизходителност.
— Така е много лесно — каза той. — Това е слабоволие. Като живееш с чувството, че всичко ти е прекалено трудно, ти ставаш зависим от света. Ти не живееш като воин.
Казах му, че начинът на живот на един воин, както го нарича той, има толкова много аспекти, че е невъзможно да се изпълняват всичките. И че смисълът на понятието „път на воина“ става ясен едва когато се натъкна на поредните ситуации, в които мога да го приложа.
— Златно правило за един воин — каза той — е, че той взима решенията си така внимателно, че нищо, което може да се случи в резултат от тях, да не може да го изненада, а още по-малко да изтощи силата му.
Да бъдеш воин, означава да си смирен и бдителен. Днес от теб се изискваше да наблюдаваш сцената, която се разгръщаше пред очите ти, а не да размишляваш как е възможно всичко това. Ти насочи вниманието си в погрешна посока. Ако исках да бъда снизходителен към теб, лесно можех да кажа, че понеже това ти се случва за първи път, ти не си подготвен. Но това не е позволено, защото ти дойде тук като воин, готов да умре, и затова случилото се днес не биваше да те сварва по долни гащи.
Признах, че имам склонност да изпадам в страх и объркване.
— Да приемем като златно правило за теб, че когато идваш при мен, трябва да си готов да умреш — каза той.
— Ако идваш тук готов да умреш, няма да се натъкваш на никакви капани, неприятни изненади или ненужни действия. Когато не очакваш нищо, всичко спокойно си идва на мястото.
— Лесно е да се каже, дон Хуан. Обаче аз трябва да го правя. Аз съм този, който трябва да живее с всичко това.
— Въпросът не е, че трябва да живееш с всичко това. Ти си всичко това. Не просто го понасяш за известно време. Решението ти да свържеш сили със страшния свят на магьосничеството е трябвало да изгори у теб всички смотани чувства на обърканост и да ти даде куража да заявиш, че всичко това е твоят свят.
Стана ми неловко и тъжно. Колкото и подготвен да бях, действията на дон Хуан така ме претоварваха, че всеки път, когато общувах с него, не ми оставаше нищо друго, освен да се държа и чувствам като полуумно, раздразнително същество. Доядя ме и се отказах да пиша повече. В този момент ми идваше да накъсам записките си и да захвърля всичко на боклука. И щях да го направя, ако дон Хуан не беше се разсмял и хванал ръката ми, за да ме възпре.
Каза ми насмешливо, че моят „тонал“ отново изглупява. Предложи ми да отида до фонтана и да наплискам с вода врата и ушите си.
Водата ме успокои. Дълго време останахме смълчани.
— Пиши, пиши — подтикна ме с дружелюбен тон дон Хуан. — Може да се каже, че бележникът ти е единствената магия, с която разполагаш. Накъсаш ли го, това ще е един от начините да се откриеш за смъртта. И то ще е само поредното ти избухване. Разпалено избухване в най-добрия случай, но не и промяна. Един воин никога не напуска острова на тонала. Той го използва.
Посочи с ръка всичко наоколо, после докосна бележника ми.
— Това е твоят свят. Не можеш да се отречеш от него. Излишно е човек да се ядосва и да се разочарова от себе си. Всичко това доказва, че тоналът е въвлечен във вътрешна борба. А борбата вътре в тонала на човека е едно от най-безсмислените противоборства, за които се сещам. Недосегаемостта в живота на един воин е предназначена да сложи край на тази борба. От самото начало съм те учил да избягваш сам да се омаломощаваш, като се разкъсваш от всякакви противоречия. Сега вече ти не воюваш със самия себе си, поне не както преди, защото пътят на воина означава хармония — първо, хармония между решение и действие, а след това хармония между тонал и нагуал.
През цялото време, откакто те познавам, аз винаги се обръщах и към тонала, и към нагуала ти. Така трябва да се води обучението.
В началото човек трябва да се обръща към тонала. Тоналът трябва да отстъпи контрола, но трябва да го накараш да го направи с радост. Например в някои случаи твоят тонал отстъпи контрола без голяма съпротива, защото разбра, че ако остане какъвто е, твоята цялостност вече щеше да е мъртва. С други думи, трябва да накараш тонала да се откаже от ненужни неща, като чувството за собствена значимост или слабоволието, които го водят само към досада. Целият проблем е, че тоналът се вкопчва в тези неща, вместо с радост да се освободи от този боклук. Затова задачата е да се убеди тоналът да стане свободен и гъвкав. Точно от това има нужда един магьосник преди всичко останало — силен, свободен тонал. Колкото по-силен става тоналът, толкова по-малко се вкопчва в своето и по-лесно се свива. Така че това, което стана тази сутрин, беше, че видях възможност да свия твоя тонал. В един момент ти беше разсеян, припрян, не мислеше и аз улових този момент, за да те тласна.