— Как мога аз да постигна това? — попитах.
— Казах ти, че то е нещо много просто. Може би за мен е просто, защото го правя от много време. Всичко, което трябва да направиш, е да нагласиш намерението си като митническа бариера. Когато си в света на тонала, трябва да бъдеш безупречен тонал; няма време за ирационални глупости. Но когато си в света на нагуала, тук също трябва да бъдеш безупречен; и за рационални глупости няма време. За един воин намерението е вратата между двата свята. След като премине в единия или в другия свят, той трябва да я затвори плътно зад себе си.
Нещо друго, което човек трябва да прави, когато срещне нагуала, е да измества от време на време линията на очите си, за да прекъсва магията на нагуала. Промяната в положението на очите винаги облекчава натовареността на топола. Тази сутрин забелязах, че ти беше крайно уязвим, затова промених положението на главата ти. В случай на нужда ти трябва да си способен сам да го променяш. Обаче това изместване трябва да служи само за облекчение, а не като защитна стена, която да предпазва реда на тонала. Обзалагам се, че ти ще се стремиш да използваш тази техника, за да прикриеш зад нея рационалността на твоя тонал, като си вярваш, че така я предпазваш от унищожение. Грешката в твоето разсъждение е, че никой не иска, нито се стреми да унищожава рационалността на тонала. Такова опасение е напълно неоснователно.
Не мога да ти кажа нищо повече, освен че трябва да следиш всяко движение на Хенаро, без да си изтощаваш силите. Сега проверяваш дали тоналът ти е задръстен от несъществени неща или не. Ако на твоя остров има прекалено много ненужни неща, ти не ще бъдеш в състояние да издържиш срещата с нагуала.
— Какво ще ми се случи?
— Може да умреш. Никой не е способен да оцелее при една умишлена среща с нагуала без продължителна подготовка. Нужни са години наред, за да се подготви тоналът за такава среща. В повечето случаи, когато един обикновен човек се изправи пред нагуала, шокът е толкова силен, че той може да умре. Затова целта при подготовката на един воин не е да го научиш да прави добри или зли магии, а да приучиш тонала му да не олеква нещата. Изключително трудна задача. Воинът трябва да се научи да бъде безупречен И съвършено празен, преди да може дори да си помисли да става свидетел на нагуала.
В твоя случай например ти трябва да престанеш да оценяваш. Тази сутрин ти се държа абсурдно. И наричаш това стремеж към обяснение. А аз го наричам ялово, тъпо упорство на тонала да държи всичко под контрола си. Когато не успее, настъпва миг на объркване и тогава тоналът се отваря за смъртта. Каква идиотщини! Той по-скоро ще се самоунищожи, но не и да отстъпи контрола. Заедно с това ние можем да направим много малко, за да променим това положение.
— Ти самият как си го променил, дон Хуан?
— Островът на тонала трябва да се помете и да се поддържа чист. Това е единствената алтернатива пред воина. Един изчистен остров не оказва съпротива — все едно че там няма нищо.
Той заобиколи къщата и седна на един голям заоблен камък. Оттам се виждаше дълбокият пролом. Той ми даде знак да седна до него.
— Би ли ми казал, дон Хуан, какво още ще правим днес? — попитах аз.
— Ние нищо няма да правим. Тоест двамата с теб ще бъдем само свидетели. Хенаро е твоят благодетел.
Помислих си, че не съм го разбрал в старанието си да записвам. В началните етапи на моето ученичество дон Хуан сам беше въвел понятието „благодетел“. Досега бях останал с впечатлението, че самият той е моят благодетел.
Дон Хуан бе спрял да говори и ме гледаше втренчено.
Бързо прецених нещата и заключих, че сигурно иска да каже как в този случай дон Хенаро ще бъде нещо като главния изпълнител. Дон Хуан се засмя, сякаш бе прочел мислите ми.
— Хенаро е твоят благодетел — повтори той.
— Но не си ли ти? — попитах аз неистово.
— Аз съм този, който ти помага да пометеш острова на тонала — каза той. — Хенаро има двама ученици — Паблито и Нестор. Той им помага да пометат островите си, но аз ще им покажа нагуала. Аз ще бъда техният благодетел. Хенаро е само техният учител. В тези неща човек може или само да говори, или само да действа. Не може да върши и двете с един и същ ученик. Или се заема с острова на тонала, или с нагуала. В случая с теб моята задача е да работя с твоя тонал.
Докато дон Хуан говореше, ме обхвана такъв ужас, че чак ми прилоша. Имах чувство, че ще ме остави сам с дон Хенаро, а това за мен беше кошмарна перспектива.