— Тази вечер нагуалът се опита да те надвие, но ти беше достатъчно силен да отблъснеш нападението му.
Веднъж, когато му се поддаде, трябваше да обливам тялото ти с вода, но този път се справи добре.
Отбелязах, че думата „нападение“ звучи застрашително.
— Застрашително ли звучала? Това е доста меко казано. Не се опитвам да те плаша, но действията на нагуала са смъртно опасни. Вече съм ти го казвал. И Хенаро не се опитва да ти навреди — обратното, той се грижи за теб безупречно, но ако ти нямаш достатъчно сила да отблъснеш нападението на нагуала, ще умреш въпреки моята помощ или грижите на Хенаро.
След като се нахранихме, дон Хуан седна до мен и надникна през рамото ми в моите записки. Отбелязах, че сигурно ще са ми нужни години да проумея всичко, което ми се случи този ден. Съзнавах, че съм препълнен от възприятия, които дори не се надявах да разбера.
— Щом не можеш да разбереш, значи си в чудесна форма — каза той. — Защото именно когато разбираш, ти оплескваш всичко. Това е от гледна точка на магьосника, естествено. От гледна точка на обикновения човек, ако не успееш да разбереш, значи пропадаш. В твоя случай обикновеният човек би си помислил, че се разпадаш или си на път да се разпаднеш.
Разсмях се от думите, които подбираше. Разбирах, че цитира мен с понятието разпадане; бях го споменавал веднъж преди време във връзка с моите страхове. Уверих го този път, че няма изобщо да го разпитвам какво съм преживял.
— Аз никога не съм ти забранявал да разговаряме — каза той. — Можем да говорим за нагуала колкото ти душа иска, стига само да не се опитваш да го обясняваш. Ако си спомниш точно, аз ти бях казал, че нагуалът може само да се наблюдава. Така че можем да разговаряме за това какво сме наблюдавали и как сме го наблюдавали. Ти обаче си се заел да търсиш обяснение как поначало е възможно всичко, а това е отвратително. Искаш чрез тонала да си обясниш нагуала. Глупаво е. Особено в твоя случай, понеже повече не можеш да се прикриваш с невежество. Много добре разбираш, че поначало един разговор има смисъл само защото оставаме в определени граници, а тези граници са неприложими за нагуала.
Опитах се да изясня този въпрос. Аз не само исках да си обясня рационално всичко, но стремежът ми към обяснение произтичаше от моята потребност да поддържам някакъв ред сред страхотния наплив от хаотични подбуди и възприятия, които бях имал.
Дон Хуан ми направи забележка, че се опитвам да защитавам гледище, което всъщност не поддържам.
— Дяволски добре знаеш, че само си търсиш оправдание — каза той. — Да поддържаш ред означава да бъдеш съвършен тонал, а за да бъдеш съвършен тонал, значи да осъзнаваш всичко, което става на острова на тонала. А ти не го осъзнаваш. Така че доводът ти, че трябвало да поддържаш ред, не почива на истината. По този начин само се опитваш да спечелиш спора.
Не знаех какво да кажа. Сякаш за да ме утеши, дон Хуан добави, че е нужна гигантска борба, за да се почисти островът на „тонала“.
После поиска да му опиша всичките си възприятия по време на втората ми среща с „нагуала“. Когато свърших, той обясни, че това, което съм видял като рунтав крокодил, е израз на чувството за хумор на дон Хенаро.
— Жалко, че все още си толкова тромав — каза той. — Вечно се поддаваш на объркване и пропускаш да забележиш истинското изкуство на дон Хенаро.
— Ти долови ли явяването му, дон Хуан?
— Не. Представлението бе предназначено само за теб.
— А какво видя?
— Днес можах да видя само движението на нагуала, като се плъзгаше сред дърветата и кръжеше около нас. Всеки, който вижда, може да бъде свидетел на това.
— Ами онзи, който не вижда?
— Той няма да бъде свидетел на нищо освен може би на това, как дърветата се огъват от бурен вятър. Ние интерпретираме всяка непозната проява на нагуала като нещо, което познаваме. В случая нагуалът може да се интерпретира като лек ветрец, който поклаща листата, или дори като някаква странна светлина, например светулка с необичаен размер. Ако настоиш пред човек, който не вижда, той би казал, че му се е сторило как е видял нещо, но не може да си спомни какво. Това е съвсем естествено. Човекът отговаря разумно. В края на краищата очите му не са нищо необикновено; като очи на тонала те трябва да се ограничат до света на тонала, а в този свят няма нищо изумително ново. Нищо, което очите да не могат да възприемат и тоналът да не може да обясни.