Попитах го за непознатите възприятия, породени от едновременния им шепот в ушите ми.
— Това бе най-добрата част от цялата случка — каза той. — Останалото може и да се пренебрегне, но това бе короната на деня. По правило благодетелят и учителят са призвани да извършат тази последна процедура, която е най-трудна от всички действия. И учителят, и благодетелят трябва да бъдат безупречни воини, дори само за да се опитат да извършат този подвиг — разделянето на един човек. Ти не го знаеш, защото това все още е над възможностите ти, но силата отново беше снизходителна към теб. Хенаро е най-безупречният воин, който съществува.
— А защо разделянето на един човек да е голям подвиг?
— Защото е опасно. Ти можеше да умреш като буболечка. Или още по-лошо, можеше изобщо да не успеем да те съединим отново и ти да си останеш на нивото на усещанията.
— Защо беше нужно да правите това с мен, дон Хуан?
— Има един определен момент, когато нагуалът трябва да започне да шепне в ухото на ученика и да го раздели.
— А какво значи това?
— За да бъде обикновен тонал, човек трябва да бъде единен. Цялото му същество трябва да принадлежи на острова на тонала. Без това единство човек може да обезумее. Един магьосник обаче трябва да разбие това единство, но без да застраши самото си съществуване. Целта на магьосника е да продължи да съществува. Това означава, че той не поема ненужни рискове, а години наред помита своя остров, докато дойде моментът, в който може да се измъкне от него, така да се каже. Разделянето на човека на две е вратата за такова измъкване.
Разделянето, най-опасното нещо, през което изобщо си преминавал, стана гладко и просто. Нагуалът те водеше майсторски. Повярвай ми, само един безупречен воин може да го стори. Много съм доволен от теб.
Дон Хуан сложи ръка на рамото ми и на мен неудържимо ми се доплака.
— Нима идва времето, когато няма да се виждаме повече? — попитах аз.
Той се засмя и поклати глава.
— Пак се размекваш като идиот — каза той. — Но всички го правим. Само дето по различен начин. Понякога и аз самият отстъпвам. Моят начин е да усещам, че те глезя и те правя слаб. Знам, че Хенаро има същото чувство към Паблито. Той го глези като дете. Но така го е предопределила силата. Хенаро дава на Паблито всичко, на което е способен, и човек не бива да иска от него да прави друго. Не може да критикува един воин, че дава най-доброто от себе си, и то по безупречен начин.
Известно време той помълча. Аз обаче бях прекалено неспокоен, за да мълча.
— Какво според теб ставаше с мен, когато изпитах усещането, че ме всмуква вакуум? — попитах аз.
— Ти се рееше — каза той категорично.
— Във въздуха ли?
— Не. За нагуала няма земя, нито въздух или вода. С това и ти самият ще се съгласиш. Ти два пъти стига до този предел, при това беше едва пред вратата към нагуала. Каза ми, че всичко, което си срещнал, е било несравнимо. Така че нагуалът се рее или лети, и изобщо каквото и да прави, той го прави във времето на нагуала, а то няма нищо общо с времето на тонала. Между двете няма никаква връзка.
Докато дон Хуан говореше, усетих да ме побиват тръпки. Долната ми челюст увисна и устата ми неволно зяпна. Ушите ми сякаш се отпушиха и дочух едва доловимо бучене или вибрация. Докато описвах усещанията си на дон Хуан, забелязах, че думите ми звучат така, сякаш ги произнася някой друг. Беше сложно усещане, което довеждаше до слуха ми това, което се канех да кажа, преди да съм го изрекъл.
В лявото ми ухо се пораждаха невероятни усещания. Чувствах, че чува по-силно и точно от дясното. В него имаше нещо, което досега не беше се появявало. Когато се обърнах с лице към дон Хуан, който стоеше вдясно, осъзнах, че в обхвата на това ухо имам съвсем ясно слухово възприятие. Това беше физическо пространство, в обхвата на което можех да чуя всичко с невероятна точност. Като обръщах глава, можех да прослушам цялата околност с ухото си.
— Това се дължи на шепота на нагуала — каза дон Хуан, когато му описах сетивното си изживяване. — Ще се появява понякога и после ще изчезва. Не се страхувай от него или от всякакво друго необикновено усещане, което може да получиш отсега нататък. Но най-важното — не се отдавай изцяло на тези усещания и не допускай да те обсебят. Знам, че ще успееш. Разделянето ти стана точно когато трябваше. Силата определи всичко това. Сега вече всичко зависи от теб. Ако си достатъчно силен, ще издържиш на големия шок от разделянето. Но ако не си в състояние да удържиш, ти си загубен. Ще започнеш да линееш, да губиш тегло, ще станеш бледен, разсеян, раздразнителен, мълчалив.