Паблито седна на земята в пълно отчаяние. Аз направих усилие да си подредя мислите. Вече беше доста тъмно, но оставаше достатъчно светлина, за да се различат околните скали. Цареше съвършена, успокоителна тишина. Наслаждавах се напълно на мига, но внезапно тялото ми подскочи — чух далечно изпращяване на съчки. Автоматично се обърнах към Паблито. Той сякаш знаеше какво става с мен. Хванахме Нестор под мишниците и на практика го понесохме. Втурнахме се да тичаме, влачейки го. Ясно ни беше, че само той знае пътя. От време на време ни даваше кратки упътвания.
Всъщност изобщо не ме интересуваше какво правим. Цялото ми внимание беше насочено към лявото ми ухо, което сякаш беше независим от мен орган. Някакъв вътрешен усет ме караше да спирам често и да прослушвам околността с това ухо. Знаех, че нещо ни следва. Беше нещо масивно, защото къртеше камъни по пътя си.
Нестор се посъвзе и закрачи сам, като от време на време се опираше на ръката на Паблито.
Стигнахме до няколко дървета. Вече беше съвсем тъмно. Внезапно чух изключително силно пращене, сякаш чудовищен камшик удряше върхарите на дърветата. Усетих над главата ми да преминава вибрираща вълна.
Паблито и Нестор изпищяха и ужасено побягнаха с всички сили. Искаше ми се да ги спра. Не бях сигурен дали можех да тичам в тъмното. Но в същия миг чух и усетих направо в гърба си тежко дишане. Ужасът ми стана неописуем.
Тримата тичахме, докато стигнахме до колата. Нестор ни насочваше по някакъв непознат път.
Мислех си да ги оставя по домовете им и после да отседна в някой хотел в града. Не бих отишъл в къщата на Дон Хенаро за нищо на света. Обаче Нестор не искаше да излиза от колата. Паблито и аз — също. Накрая спряхме пред къщата на Паблито. Той изпрати Нестор Да купи бира и кока-кола, докато майка му и сестрите му ни приготвят нещо за ядене. Нестор попита на шега дали не може да го придружи по-голямата сестра, за да не го нападнат кучета или пияници. Паблито се разсмя и ми каза, че Нестор бил поверен на неговите грижи.
— Кой ти го е поверил? — попитах аз.
— Силата, естествено! — отвърна той. — Имаше време, когато Нестор беше по-възрастен от мен, но Хенаро му направи нещо и сега е много по-млад. Ти си го забелязал, нали?
— Какво му е направил дон Хенаро? — попитах аз.
— Ами, направи го отново дете. Той беше прекалено сериозен и с тежък характер. Щеше да умре, ако не го бяха подмладили.
У Паблито имаше нещо истински искрено и затрогващо. Обяснението му ме покори със своята непринуденост. Нестор наистина беше по-млад; не само изглеждаше по-млад, но и се държеше като невинно дете Не се и съмнявах, че действително се чувства така.
— Аз се грижа за него — продължи Паблито. — Хенаро казва, че е чест да се грижиш за един воин. Нестор е чудесен воин.
Очите му заблестяха като очите на дон Хенаро. Той енергично ме потупа по гърба и се засмя.
— Пожелай му всичко добро, Карлитос — каза той. — Пожелай му всичко добро.
Бях много уморен. Усетих прилив от странна, щастлива тъга. Отвърнах му, че идвам от място, където хората рядко, ако не и никога не си пожелават добро един другиму.
— Знам — каза той. — Същото беше и с мен. Но сега съм воин и мога да си позволя да му желая доброто.
12. СТРАТЕГИЯТА НА МАГЬОСНИКА
Дон Хуан беше вече в къщата на дон Хенаро, когато късно сутринта пристигнах и аз. Поздравих го.
— Хей, какво става с теб? Цяла нощ сме те чакали с Хенаро — каза той.
Знаех, че се шегува. Изпитвах особена лекота и щастие. Досега бях успял да не се замислям над това, на което бях станал свидетел предишния ден. В този момент обаче не можах да сдържа любопитството си и го попитах какво беше това.
— О, просто демонстрация на всичко, което трябва да знаеш, преди да се запознаеш с магическото обяснение — каза той. — От вчерашните ти действия Хенаро усети, че си натрупал достатъчно сила за същинските неща. Явно си следвал напътствията му. Вчера ти позволи на своето възприятие да разтвори криле. Макар че беше малко стегнат, ти възприе всяко идване и заминаване на нагуала. С други думи, ти виждаше. Освен това ти доказа нещо, което в момента е по-важно дори от самото виждане — че можеш вече да задържаш неотклонно вниманието си над нагуала. А това именно ще определи резултата от последното, което предстои да научиш — магическото обяснение. Двамата с Паблито ще бъдете въведени в него заедно. Това е дар от силата — да те придружава такъв добър воин.
Явно това беше всичко, което искаше да ми каже. След малко го попитах за дон Хенаро.