— Тук някъде е — отвърна той. — Отби се до храстите, за да накара планината да потрепери.
В този миг чух далечен тътен като заглъхваща гръмотевица.
Дон Хуан ме погледна и се разсмя.
Накара ме да седна и ме попита дали съм ял. Закусил бях, така че той ми подаде бележника и ме поведе към мястото на дон Хенаро — голяма скала откъм западната страна на къщата, която гледаше към дълбок пролом.
— Сега именно ми е нужно цялото ти внимание — каза дон Хуан. — Внимание в смисъла, в който го разбира един воин — истинско вътрешно мълчание, за да може магическото обяснение напълно да проникне в теб. Вече сме в края на нашата задача; ти получи цялото необходимо обучение и сега трябва да спреш, да се обърнеш назад и да оцениш отново стъпките си. Според магьосниците това е единственият начин да затвърдиш постигнатото. Аз определено предпочитах да ти разкажа всичко това на твоето място на силата, но Хенаро е твоят благодетел и в момент като този може би неговото място ще е по-благотворно за теб.
Той имаше предвид под мое „място на силата“ билото на един хълм в пустинята на Северно Мексико, което ми бе посочил преди години и ми го бе „дал“ като мое място.
— Трябва ли само да слушам, без да си водя записки? — попитах аз.
— Ще трябва да се изхитрим някак — отвърна той.
— От една страна, на мен ми е нужно цялото ти внимание, а, от друга, ти трябва да си спокоен и уверен в себе си. И понеже ти се чувстваш добре само когато пишеш, сега е моментът да използваш цялата си лична сила, за да изпълниш тази невъзможна задача — да бъдеш себе си, без да бъдеш себе си.
Той се потупа по бедрата и се засмя.
— Вече ти казах, че аз отговарям за твоя тонал, а Хенаро за твоя нагуал — продължи той. — Моето задължение беше да ти помагам във всяко нещо, което се отнася до твоя тонал, и всичко, което съм правил с теб или на теб, е било с една-единствена цел — да почистя и подредя отново острова на твоя тонал. Това е работата ми като твой учител. Задачата на Хенаро като твой благодетел е да ти демонстрира по неоспорим начин нагуала и да ти покаже как да стигаш до него.
— Какво имаш предвид под почистване и подреждане на острова на тонала? — попитах аз.
— Имам предвид пълната промяна, за която ти говоря още от първия ден, когато се срещнахме — каза той.
— Безброй пъти съм ти казвал, че е нужна най-драстична промяна, ако искаш да успееш по пътя на знанието. Не става дума за промяна в умствената ти нагласа, начина на мислене или възгледите ти. Тази промяна изисква цялостно трансформиране на острова на тонала. Ти изпълни тази задача.
— Мислиш ли, че съм се променил? — попитах аз. Той се поколеба, после високо се засмя.
— Все такъв идиот си и все пак не си същият. Разбираш ли какво искам да кажа?
Той се пошегува с моите записки и каза, че му липсва дон Хенаро, който много би се наслаждавал на абсурда да си записвам магическото обяснение.
— Точно на този етап един учител обикновено казва на ученика си, че са стигнали до последния кръстопът — продължи той. — Обаче да се каже това е подвеждащо. По мое мнение няма последен кръстопът, нито последна стъпка към нищо. А щом няма последна стъпка, не бива да се придава тайнственост на която и да било част от съдбата ни на същества от светлина. Личната сила решава кой може и кой не може да се ползва от разкриването на магическото обяснение. От опит с мои събратя съм се уверил, че малцина имат желание да го изслушат. А измежду малцината, които го изслушат, още по-малко имат волята да действат в съответствие с него. А сред тези, които имат волята да действат, още по-малко имат достатъчно лична сила да извлекат полза от действията си. Така че въпросът с тайнствеността при магическото се свежда до рутина — може би толкова лишена от съдържание, както всяка рутина.
Във всеки случай ти вече знаеш за тонала и нагуала, които са сърцевината на магическото обяснение. На пръв поглед това знание изглежда доста безобидно. Седим си тук и невинно си приказваме за тях, все едно че са най-обикновена тема за разговор. Ти спокойно си пишеш, както го правиш от години насам. Пейзажът наоколо е олицетворение на спокойствието. Ранен следобед, денят е прекрасен, околните планини ни обгръщат в закрилящ пашкул. Не е нужно човек да бъде магьосник, за да разбере, че това място, което говори за силата и безупречността на Хенаро, е най-подходящата обстановка, за да се открехне вратата. Защото именно това правя аз днес — отварям ти вратата. Но преди да дръзнем да прекрачим отвъд този праг, изисква се честно предупреждение — един учител трябва да говори откровено и да предупреди ученика си, че тази безобидност и безметежност на мига са мираж и че пред него зее бездънна пропаст, а веднъж отвори ли се вратата, няма начин да я затвориш отново.