Той замълча.
Изпитвах лекота и щастие. От мястото на дон Хенаро се разкриваше гледка, която ми спираше дъха. Дон Хуан беше прав — денят и пейзажът бяха повече от красиви. Искаше ми се да се разтревожа от неговите пояснения и предупреждения, но спокойствието около мен преграждаше подобни опити и долових в себе си надеждата, че опасностите, за които говори, са може би само метафорични.
Дон Хуан внезапно заговори отново.
— Годините на усилени тренировки са само подготовка за опустошителната среща на воина с…
Той отново замълча, погледна ме с присвити очи и се усмихна.
— С онова, което е там, отвъд предела — добави той.
Помолих го да ми обясни това злокобно твърдение.
— Магическото обяснение, което изобщо не изглежда като обяснение, е смъртоносно — каза той. — То изглежда безобидно и привлекателно, но отвори ли се воинът за него, то му нанася такъв удар, който никой не може да отбие.
Той се разсмя високо.
— И така, бъди готов за най-лошото, но без никаква припряност и паника — продължи той. — Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността. Какъв парадокс за твоя разум!
Дон Хуан стана. Отърси се от следите на някаква лека потиснатост, после седна удобно, облегнал гръб на една скала и с лице на северозапад. Посочи ми вляво от себе си място, където и аз можех да се настаня удобно, също обърнат на северозапад. Скалата беше топла и ми създаваше чувство на спокойствие, на закрила. Денят беше тих, лекият ветрец правеше приятна горещината на следобедното слънце. Свалих си шапката, но дон Хуан настоя да си я сложа.
— Сега гледаш в посока към твоето място на силата — каза той. — Това е опора, която може да ти бъде за защита. Днес ще ти потрябват всички възможни опори. Шапката ти може би е една от тях.
— Защо са всички тези предупреждения, дон Хуан! Какво всъщност предстои да се случи? — попитах аз.
— Това, което ще се случи днес, зависи от факта дали имаш или не достатъчно лична сила, за да съсредоточиш неотклонно вниманието си върху крилете на своето възприятие — каза той.
Очите му блестяха. Никога досега не бях го виждал така възбуден. Струваше ми се, че в гласа му има нещо необичайно, може би някаква непривична напрегнатост.
Каза, че случаят изисква точно тук, на мястото на силата на моя благодетел, той самият да направи преглед на всеки етап в усилията си да ми помогне да изчистя и подредя отново острова на моя „тонал“. Тази равносметка беше най-щателна и му отне пет часа. По един блестящ и ясен начин той направи сбит преглед на всичко, което бе правил с мен от първия ден, когато се срещнахме. Сякаш се бе отприщил някакъв бент. Разясненията му ме изненадаха. Обикновено аз настоявах да разнищваме всичко, а той никога не е бил склонен към това. А сега именно той да започне да изяснява основните моменти от своето учение, и то по такъв академичен начин — това беше не по-малко изумително, отколкото да го видя с костюм в Мексико Сити. Езикът, който владееше блестящо, драматичните паузи, подборът на думите — всичко беше толкова изключително, че изобщо не можех да си го обясня рационално. Той каза, че на този етап учителят трябва да говори на отделния воин с точно определени понятия и че начинът, по който ми говори, и яснотата на обяснението са част от последния му трик и едва накрая ще разбера смисъла на всичко, което прави. Говореше, без да спре, докато не завърши целия си преглед. Записвах всичко, което казваше, без никакво съзнателно усилие от моя страна.
— Ще започна с това, че един учител никога не издирва ученици, а и никой не може да си издейства възможността да учи при него — каза той. — Винаги някаква поличба посочва ученика. Един воин, който може би е готов да стане учител, трябва да бъде постоянно нащрек, за да улови своя кубичен сантиметър шанс. Аз те видях точно преди да се срещнем; ти имаше добър тонал, подобно на онова момиче, което срещнахме в Мексико Сити. След като те видях, аз започнах да чакам, точно както с теб чакахме момичето онази вечер в парка. То отмина, без да ти обърне внимание. Но теб те доведе един мъж, който издрънка куп празни приказки и после се омете. Ти остана сам с мен и също дрънкаше глупости. Разбрах, че трябва да действам бързо, за да те хвана. Нещо подобно трябваше да сториш и ти самият, ако онова момиче се беше заговорило с теб. Аз всъщност те завладях с волята си.