— Да вземем например самосъжалението — каза той. — Невъзможно е да се отървеш завинаги от него. То си има определено място и роля на твоя остров, има свой отличителен облик. Така че самосъжалението се задейства при всеки сгоден случай. То има своя история. Затова, промениш ли облика на самосъжалението, това значи да го махнеш от видното му място.
Помолих го да ми обясни значението на метафорите си, особено идеята за промяна на облика. Разбирах това в смисъл да играеш повече от една роля в даден момент.
— Човек променя облика на елементите от острова, като промени използването им — отвърна той. — Да вземем отново самосъжалението. Ти си го използвал или защото поради чувството си за собствена значимост си смятал, че заслужаваш по-добро положение или отношение, или защото не си искал да поемаш отговорност за постъпките си, които са те довели до състояние, пораждащо самосъжаление, или пък защото не си бил в състояние да използваш представата за неизбежната смърт като свидетел на действията ти и съветник.
— Чрез заличаване на личната история и трите съпътстващи я техники магьосниците изменят облика на елементите от острова. Например заличаването на личната история означава, че ти се отказваш да използваш самосъжалението, защото за да се еамосъжаляваш, ти трябва да се чувстваш значим, безотговорен и безсмъртен. Когато тези чувства бъдат променени по някакъв начин, вече става невъзможно да се еамосъжаляваш.
— Същото се отнася и за всички останали елементи от острова, които ти промени. Без тези четири техники обаче ти никога не би успял да ги промениш. Защото да промениш облика на един елемент означава да прехвърлиш на второстепенно място елемент, който дотогава е бил важен. Твоето самосъжаление си остава елемент на острова ти, но вече е изтласкано на заден план, без повече да се употребява — така, както са били дотогава представата за надвисналата смърт, смирението, отговорността за действията ти.
Дон Хуан каза, че когато ученикът усвои всички тези техники, той стига до кръстопът. В зависимост от своята чувствителност той прави едно от двете — или приема изцяло напътствията и внушенията на своя учител, като действа, без да очаква награда, или ги смята за занесии и налудничавост.
Отбелязах, че лично мен доста ме обърква думата „техники“. Винаги бях очаквал някакви точни указания, а бях получавал само мъгляви насоки. Затова не можех да ги приема сериозно и да действам в съответствие с очакванията му.
— Това ти беше грешката — каза той. — Затова аз трябваше да решавам дали да прибягна до растения на силата или не. Ти можеше само чрез тези четири техники да почистиш и преподредиш острова на тонала си. Това щеше да те доведе до нагуала. Но не всички сме способни да откликваме на прости съвети. Ти, а заради теб и аз трябваше да прибегнем до нещо друго, което д? ни разтърси; затова ни бяха необходими тези растения на силата.
И наистина трябваше да минат години, за да разбера колко са били важни тези начални напътствия от дон Хуан. Поради изключителното въздействие, което ми бяха оказали психотропните растения, бях останал е убеждението, че употребата им е ключов момент в обучението. Дълго бях на това мнение и едва в по-късните години на моето ученичество разбрах, че значителните трансформации и открития при магьосниците се извършват винаги в трезво съзнание.
— Какво щеше да стане, ако бях възприел сериозно твоите препоръки? — попитах аз.
— Щеше да стигнеш до нагуала — отвърна той.
— Но можех ли да стигна до нагуала без благодетел?
— Силата се осигурява според твоята безупречност — отвърна той. — Ако беше използвал сериозно тези четири техники, щеше да си натрупал достатъчно лична сила, за да се сдобиеш с благодетел. Щеше да бъдеш безупречен и силата щеше да ти отвори всички необходими пътища. Това е закон.
— Защо не ми даде повече време? — попитах аз.
— Ти разполагаше с всичкото време, което ти беше нужно — отвърна той. — Силата ми показваше пътя. Една нощ аз ти поставих задача — да откриеш своето благотворно място пред входа на къщата ми. Тогава ти по принуда се справи чудесно и на сутринта заспа върху една много специална скала, която аз бях докарал там. Силата ми показа, че ако човек не те тласка безмилостно, ти няма да постигнеш нищо.
— Растенията на силата помагаха ли ми? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна той. — Отвориха те, като блокираха твоята представа за света. В това отношение растенията на силата въздействат върху тонала по същия начин, както правилната походка. И двете го претоварват с информация и така заставят вътрешния диалог да спре. Растенията са отлични за тази цел, но цената е прекалено висока. Те увреждат неизмеримо тялото. Това е лошата им страна, особено на дяволската трева.